Два пъти по време на режима на Тодор Живков (1956 – 1989 г.) управляващата тогава Комунистическа партия (БКП) върши национални престъпления спрямо собствения си народ, коментира за  "24 часа" историкът проф. Драгомир Драганов.

Първият път е през 1963-1964 г. и после през 1973 г., когато БКП прави опит за ликвидирането на националния суверенитет на България чрез превръщането ѝ в 16-а съветска република. 

Второто престъпление спрямо нацията ръководството на БКП извърши преди 29 години, на 1 май 1986 година. И ако сега пиша за него, макар и да не е кръгла годишнина, поводът е един много тъжен “юбилей”, свързан с понятието “полуразпад”.

ИСТОРИЯТА НА ЗАБРАВЕНИЯ ГЕРОЙ ОТ "ЧЕРНОБИЛ" – ВАЛЕРИЙ ЛЕГАСОВ (СНИМКИ)

На 26 април във въпросната година гръмна ядрената централа в Чернобил. На 30 април вятърът се обърна и подкара към България огромен облак (изчисляват го на около 3,5 кг, което е огромно като количество) радиоактивен прах. Швеция, Финландия, Норвегия и Австрия – другите най-засегнати от него държави, предприеха незабавно мерки за предпазване на населението си от последиците му.

КОГАТО МАРШИРУВАХМЕ ПОД РАДИОАКТИВНИЯ ДЪЖД

У нас другарят Живков нареди: "Ще си мълчим!"

Е ми, замълчаха си. Но след манифестацията на 1 май колега с ужас ми се обади, че тромпетът, с който синът му бил принуден да отбелязва “бойния празник на труда”, се бил оцветил в синьо-зелено (окислил се).  Аз с не по-малък ужас се сетих, че категорично забраних на децата ми да мият свежите салати, “окъпани от топъл дъжд”. А вече след празниците имахме общо събрание на университета. И се намери един достоен мъж, ядреният физик проф. Цветан Бончев, партиен секретар на Физическия факултет, който публично предупреди, че просто не знаем какво се е случило и какво очаква нас, всичките българи, не в близките дни, а в следващите десетилетия.

ЧЕРНОБИЛ: ГРОБИЩЕ НА МЕЧТИ

Като ядрен невежа, но историк, доверяващ се не на приказки, а на доказателства, тръгнах с друг колега из коридорите на университета. Той мъкнеше някакъв прибор, който непрестанно тракаше (после ми обясни, че било гайгер-мюлеров брояч). И търпеливо ми разясняваше – по коридорите на всеки квадратен метър има толкова твърди частици йод, толкова – цезий 137 и т.н. Някои имат т.нар. "период на полуразпад" между 29 и 100 години.

Спасение от тях няма, има само временни предпазни мерки – обилно миене с вода, марли, затворени прозорци. Останалото е късмет…

Хукнахме при ректора – поне да измият коридорите. Той ни се изсмя – всеки час в университета от улицата влизат по 2-3 хиляди души, и тях ли да мия? А другият му аргумент беше, че “партийното и държавно ръководство” казало, че няма нищо. Нямало, ама има. Защото тъкмо сега, през май 2015 г., когато приключи “периодът на полуразпада” на цезия, ми се случи да опозная отвътре една от елитните университетски болници на София. И бях поразен от възрастовия състав на пациентите ѝ.

КАТАСТРОФАТА "ЧЕРНОБИЛ" ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ФОТОГРАФИ, ЖЕРТВАЛИ ЖИВОТА СИ (ВИДЕО И СНИМКИ)

Винаги съм си представял, че по принцип в подобни заведения доминират хората от третата възраст. С очите си обаче видях, че мнозинството болни са между 30- и 40-годишни. А на въпроса ми “Защо така?” почти всички от приятелите ми доктори даваха еднозначен отговор – Чернобил. Изобщо не ме е яд, че въпросното тогавашно “партийно и държавно ръководство” е взело всички мерки, за да съхрани самото себе си. Яд ме е за други две неща.

Първо, затова, че след 1989 г. като че ли забравихме за престъпната му позиция “Да си замълчим, че да не създаваме паника”. И плащаме сега, и то жестока цена, за тази му “загриженост” за “спокойствието на нацията".

Второ, затова, че когато в началото на 1990 г. започна прословутото “Дело № 1” срещу “Живков и неговото обкръжение”, обвиненията бяха не за престъпление спрямо нацията, а елементарно кокошкарски – защо бил дал на този артист “Мерцедес”, на друг – апартамент и т.н. Вместо да го съдят за “планирано масово изтребление” (ако използвам модерния от миналата седмица заместител на термина “геноцид”) срещу собствения си народ.
 

Всъщност има и трето, за което ме е яд. Ние като нация като че ли сме склонни да се задълбаем в дребното и да загърбим едрото.

В резултат, само когато след някакви си 70 години настъпи следващият "период на полуразпад" на радиацята от Чернобил, може би на територията на България няма да има "демографски материал" за разпадане.  

Източник: 24 часа