Референдумите – демокрация или преброяване на наивниците?

За президентска република, за отказ от въвеждане на еврото, сега пък и за т. нар. джендър идеология в училищата… Сякаш вече ежеседмично партии и техни лидери ни заливат с желанието си за организиране на напълно безсмислени допитвания, просто за да не спира политическият цирк. И макар за всички нас да е ясно, че тези референдуми са последната надежда на малко потребни на електората партии в предизборно време, нека се задълбочим в произхода и ефекта на този инструмент за пряка демокрация.

Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”? (Коментарът на “Господарите”)

Да започнем с появата и значението му

Смята се, че името и употребата на „референдум“ произхождат от швейцарския кантон Граубюнден още през 16 век. „Референдум“ всъщност е герундивната форма на латинския глагол referre, буквално „да пренеса обратно“.

Kато политически инструмент той набира популярност от 70-те години на миналия век. Това се приписва на обвързването на обществеността с политическите партии, тъй като конкретни политически въпроси стават по-важни за обществеността от идентификаторите на партиите.

От политико-философска гледна точка референдумите са израз на пряка демокрация. Днес обаче повечето от тях трябва да се разбират в контекста на представителната демокрация. Те често се използват доста селективно, обхващайки въпроси като промени в системите за гласуване, където избраните в момента длъжностни лица може да нямат легитимността или склонността да прилагат такива промени.

Важни референдуми често се оспорват в съда. В споровете преди референдума ищците често са се опитвали да попречат на провеждането на референдума. При едно такова предизвикателство през 2017 г. испанският Конституционен съд спря референдума за независимост на Каталуния. Британските съдилища пък отхвърлиха оспорванията след референдума за Брекзит.

Радостин Василев за референдума на ИТН: Вече няма кой да се подведе

Има ли сега повече референдуми от всякога?

Да. Експерти смятат, че в света са проведени малко над 600 референдума от 1973 г. насам. И посочват, че исторически референдумите винаги са били по-популярни във времена на политическа несигурност, когато политиците не са сигурни какво наистина искат техните избиратели и не искат да рискуват всичко на избори.

Това със сигурност отговаря на изискванията днес, когато политическите пейзажи се разделят, а традиционните мейнстрийм партии западат почти навсякъде. Плебисцитът също така се вписва в по-индивидуалистична епоха. Гласоподавателите, свикнали с множество лични избори, от музика до пазаруване, може сега да очакват да „изберат и смесят“ и желаната от тях политика, вместо да се ангажиран с един дългосрочен пакет от мерки, който не търпи гъвкавост.

Референдумите стават по-популярни като инструмент за стремежи към независимост, от Еритрея и Квебек до Каталуния и Шотландия до Южен Судан. Явно националното самоопределение се връща на мода. А далечното, централизирано правителство не успява да отговори на нуждите на провинции, които се чувстват маргинализирани.

А къде се срещат най-често?

През 2002 г. швейцарците гласуваха на референдум. Те трябваше да решат дали тяхната нация трябва да се присъедини към останалите 189 страни в Обединените нации.

Швейцария е провела около 300 референдума от 1848 г. насам (и приблизително същия брой други обществени консултации). Нейната система на пряка демокрация дава глас на гражданите в това как се управлява страната. И изисква всяко изменение на конституцията да бъде подложено на референдум.

Италия, ефективно обединена от референдуми през 19-ти век, се нарежда на второ място с около 70 национални гласувания за всичко. От разводи до аборти, наркотици, синдикати и избирателна система.

Ирландия също често прибягва до референдуми. След като получи независимост от Великобритания през 1921 г., новосъздадената държава реши, че нейната конституция от 1937 г. може да бъде променяна само чрез референдуми. Оттогава има 35 конституционни референдума, средно около един на всеки две години и половина. Те варират от важни гласувания за Европа, разводи, еднополови бракове и аборти до тайнствени, като промяна на правилата за поверителността на кабинета и парламентарни разследвания.

Избирателната активност варира значително в зависимост от темата.

Гласуването през 1996 г. за промяна на ограниченията за освобождаване под гаранция привлече само 29% от електората. Гласуването за правата на децата през 2015 г. събра 33,5%. Допитването от 1972 г. относно това дали да се присъедини към Европейската икономическа общност, за разлика от тях, привлича рекордните 70% избирателна активност. Около 68% от избирателите се явиха през 1992 г. за три гласа за абортите.

Около половината от всички американски щати добавят референдуми към бюлетините по време на президентски и междинни избори. Те обхващат всякакъв вид социална и икономическа политика, от гей браковете до данъчното облагане, легализирането на марихуаната и смъртното наказание.

В Латинска Америка конституционните референдуми са най-популярният вид плебисцит. В Мексико новият президент Андрес Мануел Лопес Обрадор изложи редица политически въпроси на референдум в началото на своето управление.

Любопитен факт е, че 2016 г. отбеляза рекорден брой народни гласувания за пряка демокрация по целия свят.

Тогава общо 26 държави са провели национални референдуми през 2016 г. Това надвишава рекордния брой, наблюдаван през 1991 г. и 1992 г., когато бяха проведени много народни гласувания в резултат на политическите събития след Студената война. Освен това 2016 г. ще бъде запомнена и по отношение на значението на някои от гласуванията: референдумите за членството на Обединеното кралство в ЕС и колумбийското мирно споразумение са събития, които родиха новинарски заглавия по целия свят. Гласуването на Обединеното кралство със сигурност ще има значително въздействие върху световната сцена през следващите десетилетия, провокирайки политически и икономически промени в ЕС и извън него.

The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит

Предимства и недостатъци

Малко след излизането от ЕС, повечето англичани съжалиха че са гласували за това. И проблемите не закъсняха. Всичко това повдигна въпроса за ползата от референдумите.

„Очевидният плюс е, че получавате пряка представа какво е общественото настроение по даден въпрос“. Това казва пред The Guardian Чарлз Пати, професор по политика в Шефилдския университет. „Когато референдумът даде ясен резултат, както при референдума за прехвърляне на правомощия в Шотландия от 1997 г., той може почти да вземе решение и може да даде легитимност на потенциално мащабни промени.”

Експертът добавя:

„Проблемът с референдумите обаче е, че те свеждат сложните решения до опростени двоични избори или/или и не винаги са добър начин за достигане до нюансите или до по-широките разклонения на дадено решение.“

Много други специалисти са убедени, че гласоподавателите на референдум е по-вероятно да бъдат водени от преходни капризи, отколкото от внимателно обсъждане. Или пък че не са достатъчно информирани, за да вземат решения по сложни или технически въпроси, с което не е трудно да се съгласим. Освен това избирателите могат да бъдат повлияни от пропаганда, сплашване и скъпи рекламни кампании. Четвъртият президент на САЩ Джеймс Мадисън твърди, че пряката демокрация е „тиранията на мнозинството“.

Известна опозиция срещу референдума възникна от използването му от диктатори като Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Те, както се твърди, са използвали плебисцита, за да прикрият репресивните политики като популизъм. Диктаторите могат също така да използват референдуми, както и показни избори, за да легитимират допълнително властта си, като Антонио де Оливейра Салазар през 1933 г.; Бенито Мусолини през 1934 г.; Адолф Хитлер през 1934 г., 1936 г.; Франсиско Франко през 1947 г.; Парк Чунг-Хи през 1972 г.; и Фердинанд Маркос през 1973 г. Използването на плебисцитите от Хитлер се посочва като причина, поради която след Втората световна война в Германия не е имало разпоредба за провеждане на референдуми на федерално ниво.

През последните години референдумите бяха използвани стратегически от няколко европейски правителства, опитващи се да преследват политически и изборни цели.

БСП не отстрани Нинова и иска референдум за джендър идеологията в училищата

Е, добра идея ли са референдумите и трябва ли да внимаваме?

Все повече независими експерти се обединяват около мнението, че референдумите са добра идея, само ако се използват пестеливо и по въпроси, които са от голямо значение.

И напълно подкрепяме тяхното мнение.

По всяка вероятност някои от публичните допитвания са били полезни в дадени моменти от историята. Но популисткия начин, по който се ползват те в България, не вещае нищо добро. Само се замислете защо например Корнелия Нинова тръгва срещу т. нар. „трети пол“, а Костадин Костадинов – срещу българския лев, който ще бъде… „убит“. Да не говорим за поредния референдум на Слави Трифонов след първия неуспешен, също яхнал масовото съмнение и масовите страхове на хората.

Има важни въпроси, които трябва да решаваме. Хубаво е, когато ние, гражданите, можем да бъдем директно попитани, за да споделим мнението си директно. Невинаги обаче плебисцити се организират без задна мисъл и в полза на обществото.

И нас, преди избори, това е начин за спечелване на още малко гласове, но още малко партийни субсидии, защото те не спират да са вкусни. И хората, които ги искат, са готови на всичко, за да ги получават.

Каквито и референдуми да се организират оттук нататък, в които и от тях да се включим, нека не забравяме едно. Че нашето доверие и нашият глас са сила, с който може да се злоупотребява и че не бива да го пускаме. Че трябва винаги да се питаме кой какво прави, защо го прави и кога точно го прави. И че не сме и не бива да бъдем наивни, особено ако от нас ще се възползват хора, които по никакъв начин не могат да ни осигурят по-добро бъдеще.

От нас зависи дали референдумите ще останат просто форма за пряка демокрация. Или ще продължат да бъдат използвани като инструмент за преброяване на наивниците.

Автор: Катя Димитрова

Референдумите – демокрация или преброяване на наивниците?