Избирателната активност ИМА значение, напомня Дневник. Избирателната активност представлява съотношението между всички граждани с избирателни права и онези, които са упражнили правото си на глас. За активността, освен валидните гласове за партии и коалиции, се отчита също протестният вот. Той може да се изрази с невалидна бюлетина или с отбелязването на “Не подкрепям никого”.

За изборните резултати активността има пряко отражение върху значението на купения и контролиран вот. Колкото повече хора гласуват, толкова по-малко значение има той. Ниската активност работи за големите партии и коалиции и е в ущърб на по-малките формации, обясняват социолозите.

Внимание! В тези секции вероятно камерите ще имат “технически проблем” (РЕПОРТАЖ)

Участието в изборите има и друго ключово важно последствие. Броят на гласувалите е решаващ за това дали решенията на бъдещи национални референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. В момента три политически формации са заявили намерения за организирането на национални допитвания. Това са: “Възраждане” – за отлагане на приемането на еврото, “Има такъв народ” – за преминаване към президентска република, и БСП – за ограничаване на училищното обучение в това, което партията нарича “джендър идеология”.

По закон за да бъде успешно допитването, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори. Поне половината от тях трябва са отговорили “Да”. Това означава, че колкото по-ниска е избирателната активност на вота през април, толкова по-лесен за прескачане ще бъде прагът на валидност на референдумите. В момента той е 2 601 963 гласа, колкото са участвалите на вота за народни представители на 2 октомври.

Избирателната активност ИМА значение