Нещастието, което се превърна в наслада за медиите, но кога се случи това?

Нека започнем с едно уравнение, което няма решаване.

“Първо пред bTV говори майката на намерената жена в багажник: Не знам, детето ми си отиде“

Какво се търси тук ли? Тук, дами и господа, неизвестното е стойността на това заглавие. Вероятно тя ще остане Х за нас, защото такава едва ли ще успеем да намерим.

Всяка седмица една българка умира заради домашно насилие

Заглавието на bTV. Оттам с гордост съобщават, че първо пред тях е проговорила майката на убитата жена в София, чието тяло бе намерено в багажник в квартал “Захарна фабрика”. 32-годишната Кристина е поредната жертва на мъж, с когото е имала връзка.

Но, почакайте, и втората голяма частна национална телевизия не остава по-назад. От NOVA излязоха със сходно заглавие:

“Майката на намерената в багажник мъртва жена: Нямам какво да кажа, детето ми си отиде”

При тези обстоятелства дори не можем да се шегуваме с журналистически заложби и заглавия, заслужаващи награда “Пулицър”. Тук можем само да се гневим и отвращаваме.

Българските медии отдавна са се превърнали в черна хроника. Техните новини и начинът им на поднасяне оставят у читателя или зрителя единствено чувство на пълно отчаяние и безнадежност. Всяка лоша новина е добра новина, защото, няма какво да се лъжем, тя е тази, която вдига рейтинга.

Знаете ли обаче, че аудиторията трябва да бъде възпитавана на добър вкус? Че самата тя, въпреки всичко, предпочита да получава по-добри новини, дори да не са чак толкова интересни за масата? А знаете ли, колеги, че хората, с които разговаряте, не са машини за лайкове, а са човешки същества с реални емоции? Емоции, които не ви пожелаваме да изпитвате.

Докато навираме микрофони в лицата на опечалени майки, журналистиката ще остане мръсна дума за мнозина. И докато хората в медиите не се научат да проявяват повече човещина, никой няма да им вярва.

И до днес мнозина помнят репортажи с други опечалени близки или пострадали от земните стихии хора, многократко запитвани “Как се чувствате?” Помним и една катастрофа на магистрала “Тракия”, показана ни отблизо с акцент на камерата върху опакованите в чували тела на загиналите…

Не се прави така и това не може да продължава.

И да не е в силите ни да спрем лошите новини, нека внимаваме с начина им на поднасяне. Нашата роля е да информираме обществото, а не да го гнетим. Никоя майка не заслужава нито да загуби детето си, нито медиите да търсят коментара ѝ с надежда за по-голям зрителски или читателски интерес.

Нека бъдем смирени поне в такива моменти. Едно толкова просто действие или, в случая, бездействие, е способно да създаде съвзем различно усещане за медийната среда. От нас зависи.

Aвтор: Катя Димитрова

Нещастието, което се превърна в наслада за медиите