“Това лято е създадена междуведомствена работна група за защита на журналистите и тя ще “продължи да работи по ключови препоръки”.” Това споделя Константина Маркова за “Репортери без граници”, която е цитирана като “говорител на правителството“.

Създаването на групата е заложено в управленската програма за периода 2023 -2024 година. В нея е записано, че към Съвета за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е създадена работна “Група за медийна среда и достъп до информация.”

“Мерките, свързани с медийната среда, имат хоризонтален характер. В тях компетенции имат множество институции и затова съвместната работа би дала най-значим резултат. Участието на всички заинтересовани страни ще позволи да бъдат предприети всички законодателни и незаконодателни инициативи, за да бъдат изпълнени препоръките на Европейската комисия и в българското законодателство да бъдат въведени препоръките за защита на журналистите и защитниците на правата на човека от стратегически съдебни производства (“стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността” – SLAPP’s делата)”, е записано в документа.

България е една от десетте страни, които организацията е избрала да провери за предприети мерки относно препоръките на комисията

Kабинетът е един от четирите, които са поели да изпълнят и нови ангажименти. Oстаналите са Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словакия, Малта, Испания, Швеция.

“Въпреки че приветстваме новите ангажименти на някои правителства, повод за празнуване няма на втората годишнина от препоръката на Европейския съюз относно безопасността на журналистите. Съжаляваме, че националните власти са си взели малко поуки от убийствата на четирима европейски журналисти и многобройните заплахи, които тегнат над работещите в медиите. Призоваваме правителствата да ускорят прилагането на препоръката от 2021 година“, казва Павол Шалай, директор за Югоизточна Европа и Балканите.

Правителство рискува да подкопае свободата на пресата, смятат от “Репортери без граници”

“Две години по-късно става ясно, че конкретните нови мерки за защита на работещите в медиите все още са твърде рядко срещани в четирите приоритетни области, анализирани от “Репортери без граници“:

• напредък в разследването на престъпленията, свързани с насилие срещу журналисти;
• сътрудничество между властите и медийната общност;
• услуги за подкрепа на журналистите;
• мерки за гарантиране на тяхната безопасност по време на отразяване на протести”, пишат още от организацията.

Препоръките на “Репортери без граници”

• Да провеждат независими, ефективни и прозрачни разследвания на престъпленията, свързани с насилие срещу журналисти.
• Да се създадат или да се подкрепят механизми за сътрудничество с журналисти с цел подобряване на тяхната безопасност.
• Създаване или поддържане на специализирани служби за подпомагане на застрашени журналисти.
• Да се предприемат специални мерки за защита на журналистите, докато отразяват протести.

“Националните органи следва по-специално да организират обучение за полицаи, прокурори и съдии. Трябва да изготвят стратегия за намаляване на риска за журналистите и да осигурят ефективна комуникация между тях и полицията по време на протести. От 2021 г. насам във Франция десетки репортери са били нападнати от полицаи и протестиращи. В Германия и Италия репортерите са били атакувани предимно от екстремистки групи. Доколкото е известно на “Репортери без граници”, в останалите страни, включително България, такива мерки не са прилагани.

Създадоха междуведомствена работна група за защита на журналистите