Година след “рождението” на ChatGPT, докъде стигнахме с изкуствения интелект у нас? Отговор на този въпрос търсим днес. Само за година човечеството нагази надълбоко в използването на генеративен изкуствен интелект (ИИ) и научи много за трансформиращия му потенциал в почти всички аспекти на нашия живот.

Генеративните системи са следващото поколение изкуствен интелект. Те са модели, които генерират нещо ново. Оттам и името. Моделите са в състояние да намират зависимости в предоставените данни, за да извадят нова информация, която отразява наученото.

Тези продукти еволюират в геометрична прогресия, а публичното пространство се изпълва с екзистенциални страхове около непознатата порода проблеми, които създават.

Естествено бурята застигна и нашата малка държава, където на фокус стои влиянието на генеративните ИИ модели върху творческия процес, изкуството и интелектуалната собственост.

Дни след първия рождения ден на ChatGPT в Народното събрание се проведе среща, организирана от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) на тема „Изкуствен интелект. Творчество. Авторско право“. На нея комисията по култура и медии говори с академици, специалисти и професионалисти от творческите индустрии в България относно основните правни, технологични и етични въпроси, които поставя навлизането на ИИ технологиите в ежедневието ни.

Скоро след това темата беше разгледана и на обществена дискусия, организирана от Български център за нестопанско право (БЦНП). Заедно с представители на медиите и различни креативни личности говорихме за пресечните точки между изкуствения интелект и естественото изкуство.

Бебета гении

По време на дискусиите много бързо стана ясно всъщност колко малко знаем за феномена изкуствен интелект. По същество ние не сме наясно нито как функционира, нито с каква информация е обучен или как я обработва. Не помага и фактът, че дори нямаме общоприето определение за това какво е изкуствен интелект.

Единственото, с което разполагаме, е неговият краен продукт. Сякаш сме млади родители с бебе гений, което едновременно пише поезия, композира симфонии, рисува картини и ни дава съвети как да се справим по-добре на интервюто за работа.

Този огромен капацитет, липсата на прозрачност и потенциала на системите да развиват неочаквани способности извън предвидените от техните производители събуждат редица притеснения.

Тъй като ИИ моделите с общо предназначение се обучават чрез извличане, анализиране и обработка на публично достъпни данни от интернет, експерти по поверителността изтъкват проблеми, свързани с плагиатството, дезинформацията и обработката и разпространението на информация.

Играчка – плачка

ИИ инструментите са доказали, че могат да „пишат“ есета, стихотворения и резюмета и че умело имитират стил и форма. Ние не знаем обаче кои от използваните източници са достоверни и кои притежават авторски права. Също така в изграждането на текста ИИ често вплита неверни, подвеждащи и дори измислени истории и факти.

Интересно е, че точно това провокира речника на Кеймбридж да избере „халюцинирам” за дума на годината. В контекста на ИИ думата се възприема като „произвеждане на невярна информация“ с помощта на неподплатени твърдения, които са „халюцинирани“ уверено и звучат правдоподобно.

Речникът на Кеймбридж избра дума на годината и я свърза с изкуствения интелект (видео)

В тази връзка на срещата в Народното събрание възникнаха въпроси относно това как третираме продуктите на ИИ и използваната от тях база данни. Какви са правата ни и какъв е нашият статут, когато боравим с тях? Дали сме плагиати, съавтори или клиенти? Също така как разбираме оригиналността от правна гледна точка, когато е намесен ИИ? Mоже ли генерираният продукт да бъде считан за произведение и има ли авторски права върху него?

По повод на авторството писателят Захари Карабашлиев излезе с интересна позиция:

„В случаите, когато изкуственият интелект успее да ни предложи някакви варианти относно проучване, което правим, ние вече трябва да говорим за изкуствения интелект като съавтор. Когато задаваме на ИИ някаква тема, а той или тя ни дава решение и готово произведение, тогава той или тя се превръща в автор.‘‘,

Тази трактовка обаче ни отвежда по-надълбоко – към ролята на ИИ в творческия процес. Както и към вече споменатите проблеми с използваната от ИИ информация при създаването на съдържание.

Могат ли новите технологии да преобърнат възприятията за изкуството и да направят неразличими творенията, създадени от човек, с творенията, генерирани от изкуствен интелект?

Изобщо трябва ли да говорим за нов вид творчество, когато има намеса на ИИ?

Ще замени ли изкуственият интелект творците?

В участниците в дискусията личеше откровено желание да вникнат в същината на проблемите и да намерят потенциални решения. Но самият обхват на темата ги погълна и разкри пред тях интелектуален лабиринт.

Любен Дилов-син определи казусите като правно-философски.

Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании пък беше по-апокалиптичен в мислите си и каза, че ИИ „е новото ядрено оръжие. Който регулира, който държи тази технология ще владее света.”

В крайна сметка специалистът по интелектуална собственост проф. д-р Марияна Лазарова от НАТФИЗ и музикалният продуцент Сани Армутлиева подчертаха нуждата от регулация и законодателни промени. Те трябва да наложат лицензирано ползване на произведения с ИИ, като бъдат ясно обозначени. Същото важи и за използваните бази данни.

„Най-големият проблем за креативните индустрии е това, с което се храни изкуствения интелект. И това, че ние сме всъщност неговата закуска, обяд и вечеря. Това създава за всички нас един юридически, но и търговски проблем. Всичко онова, което ние създаваме е обект на авторски права. Те са изключителни по своята природа и ние бихме искали онзи, който се храни с тях да се съобразява с изключителната природа и волята на авторите.”, каза Армутлиева.

Поглед към бъдещето

На малко по-различно мнение бяха участниците в организирания от БЦПН дискусионен панел „Small Talk: Креативно ползване на AI”. Те очертаха бъдеще, в което човек и алгоритъм си взаимодействат, за да създадат нещо ново.

Според журналиста Мария Черешева генеративният изкуствен интелект е добър в изпълнението на прости задачи и компилиране на информация и поради това той служи главно като инструмент. В основата на всеки негов процес винаги ще стои човешкият фактор.

Черешева даде за пример професията си. По думите ѝ ИИ е полезен при текстообработката и дигиталната оптимизация, но не може да замени теренната работа. Няма как технологията да интервюира хора, да прави взаимовръзки и на базата на това да извършва разследване.

На същото мнение е и венчърният инвеститор Албена Тодорова, която е и поет. За нея ИИ може само да имитира, тъй като няма как да обхване нюансите и емоциите на изкуството.

Тодорова също очерта идеята за „човек по веригата“ (human in the loop), който да си взаимодейства с ИИ и да гарантира коректното изпълнение на процесите.

Иновативният принцип се отнася до процеса на автоматизация, който е характерен за ИИ системите. Чрез взаимодействие с човек, моделът се трансформира в инструмент, който му помага в неговото индивидуално приключение, вместо изцяло да изземва неговите функции. Фокусът е да се развие механизъм, чрез който ИИ може да обясни на хората какви ресурси е използвал и защо е взел дадено решение.

По същество подходът преформулира проблема с автоматизацията като дизайнерски проблем. Това измества фокуса от изграждането на по-интелигентна система към структурирането на смислено човешко взаимодействие със системата.

Крачка в тъмното

Въпреки дълбочината на обсъжданите проблеми, участниците в дебатите разсъждаваха от призмата на „сегашното“. Търсеха се решения на съвременните предизвикателства без да се правят предположения за следващите поколения ИИ системи. Може би, защото темата е твърде мъглява и е трудно да се предвиди как технологията ще се развие в бъдеще.

Ние лично сме леко неспокойни. Мисълта за генеративен ИИ с общо приложение, който има свободен достъп до интернет, капацитет за самостоятелни решения и най-вече в пъти по-голяма изчислителна мощ, ни кара да се раздвижим нервно на стола. А такива времена със сигурност се задават с комерсиализацията на квантовия компютър.

За щастие нашият континент е крачка напред. Миналата седмица страните от Европейския Съюз и Европейския парламент договориха първия в света закон за изкуствения интелект – AI ACT.

Законът цели да дефинира генеративните ИИ системи с общо приложение, да ги класифицира по риск и да ги регулира. Включени са три категории рискове: неприемлив риск (забранен), висок риск (изискващ регулиране) и нисък риск (нерегулиран).

Една от предложените дефиниции за ИИ система с общо предназначение е:

„ИИ система, която е в състояние да изпълнява общоприложими функции като разпознаване на изображения и говор, генериране на аудио и видео, откриване на зависимости, отговаряне на въпроси, превод и т.н., и е в състояние да има множество предвидени и непредвидени цели.“

Законът предвижда всички ИИ модели да бъдат регистрирани в база данни на Европейския съюз. От доставчиците на системите ще се изисква да оценяват „разумно предвидимата злоупотреба“ на техните системи. Да осигуряват инструкции и информация относно безопасността им и редовно да оценяват нововъзникнали рискове, свързани с употребата на системите.

Също така да маркират съдържанието, генерирано от ИИ и да публикуват резюмета на защитени с авторски права данни, използвани за обучение.

Нещо за край

Предизвикателствата, които стоят пред нас са монументални. Но за пръв път в историята разполагаме с технология, която можем директно да попитаме какво мисли по въпроса. Това и направихме. Ето какво разбрахме от ChatGPT, след като попитахме какво да правим с “него”:

Автор: Веселин Алексиев

Година след “рождението” на ChatGPT, докъде стигнахме с изкуствения интелект у нас?