Бисексуалното поведение се оказва генетично заложено, според ново проучване на изследователи от университета в Мичиган. Това научаваме от публикация в Science. Изследванията за това какво води до бисексуално поведение или изключителна хомосексуалност обикновено предизвикват противоречия. Последното проучване, публикувано в Science Advances , не е изключение. То е направено чрез ДНК анализ на 450 000 души от Обединеното кралство. Екипът е стигнал до извода, че гените, лежащи в основата на бисексуалното поведение, се различават от тези, които стимулират ексклузивното еднополово поведение и може да са преплетени със склонността към поемане на рискове.

Заключенията са предизвикали реакции в научните среди. Някои учени определят констатациите като ценни, докато други откриват грешка в основните данни. Трети пък твърдят, че изследването може потенциално да стигматизира сексуалните малцинства. Резултатът, че бисексуалността е свързана с рисково поведение, може да бъде използван за дискриминация и за по-нататъшно поддържане на фалшиви разкази за бисексуалните хора, смятат част от учените.

Съавторът на изследването, еволюционен генетик от Университета на Мичиган, обяснява, че връзката между бисексуалното поведение и поемането на риск „е емпирично наблюдение. Той отхвърля идеята, че подобни изследвания трябва да бъдат табу или забранени. „Трябва да приветстваме повече изследвания на бисексуалността и хомосексуалността. Това е отчасти биологичен въпрос, така че трябва да го разберем“, казва генетикът.

От еволюционна гледна точка сексът без перспектива за създаване на деца може да се разглежда като загуба на време и енергия – поведение, което може да бъде противопоставено.

И все пак проучванията на населението постоянно установяват, че около 2% до 10% от хората правят секс с други от същия пол. Изследванията на близнаци предполагат, че такава сексуална активност е поне отчасти наследствена и следователно има генетичен компонент. Учените предлагат няколко еволюционни теории, обясняващи защо еднополовото сексуално поведение може да продължи.

През 2019 г. изследователски екип използва данни от биобанка с генетична и здравна база данни на половин милион души от европейски произход в Обединеното кралство. Те са комбинирани с данни от потребителската услуга за ДНК тестове, за да се определят генни варианти, свързани със сексуалното поведение. В това, което все още е най-голямото проучване за асоцииране на генома по тази тема, изследователите откриват, че наличието на определени генетични варианти може да обясни до 25% от еднополовото сексуално поведение. Тези ДНК модели са свързани с поемането на рискове в живота и отвореността към нови преживявания.

Подобно на проучването от 2019 г. учените са установили, че за мъжете в биобанката, които са имали изключително гей или бисексуална история, техните гени обясняват около 23% от това поведение. „Околната среда играе по-голяма роля от генетиката при определянето на тези видове черти“, посочват авторите на изследването.

Установено е също, че участниците, които са декларирали чисто хетеросексуална история, са имали средно 1,8 деца. Докато тези, които са признали бисексуално поведение, са имали около 1,2 деца. Хората, които съобщават изключително за хомосексуално поведение, са имали около 0,25 деца.

Изследователите са използвали статистическа техника, за да разберат дали бисексуалното поведение и изключителното хомосексуално поведение са генетично свързани. Установено е, че поведенията са генетично различни едно от друго.

Анализът им показва, че бисексуалното поведение е генетично свързано със склонността към поемане на рискове при мъжете. Но не и при жените. И още, че рисковото поведение е свързано с увеличения брой потомство.

Заключението е, че генните варианти, свързани с поемането на риск, увеличават вероятността от проявяване на бисексуално поведение, както и от раждане на повече деца.

Психологът Майкъл Бейли от Северозападния университет, който отдавна изучава факторите, влияещи на сексуалната ориентация, има множество резерви относно новия анализ. Резултатите от Science Advances, отбелязва той, се основават само на самооценено минало сексуално поведение на участниците. Не включват други аспекти на сексуалността, като сексуална ориентация и чувства. Катрин Сондърс, статистик от университета в Кеймбридж, която изучава резултатите от здравеопазването в LGBTQ+ общността, е съгласна с тази критика. „Това е изследване на сексуалната история, а не на сексуалната идентичност. Не улавя напълно преживяванията на хората, които се идентифицират като бисексуални“, казва тя.

Други смятат, че самото използване на данните от биобанката е проблематично. Повечето от хората са на над 50 години. Израснали са по време, когато еднополовите сексуални връзки са били незаконни в Обединеното кралство. Хомосексуалността пък се е смятала от мнозина за психично разстройство. Тази история на стигма може да е повлияла на начина, по който са отговорили на въпроси за тяхната сексуална история, посочват някои учени. Не е ясно също от научна гледна точка какво включва „поемането на риск“.

Авторите на новия анализ се надяват техните резултати да допринесат за по-доброто разбиране на човешката сексуалност. „Те по никакъв начин не са предназначени да внушават или подкрепят дискриминация въз основа на сексуално поведение“, подчертава двойката в своя документ.

В Русия забраняват смяната на пола

Бисексуалното поведение се оказва генетично заложено, според ново проучване