Ето колко от българите се определят като европейци

Ето колко от българите се определят като европейци - един на трима българи. Това показват данни от проучването "Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите". То беше представено на пресконференция в БТА днес.

Българската академия на науките (БАН) прави проучването през 2021 г. сред 1014 пълнолетни българи. Използван е методът на полустандартизираното face-to-face интервю. Целта на проучването е да изследва колективната идентичност на съвременните български граждани.

Според проучването всеки втори българин е на мнение, че мястото на България на геополитическата карта е като държава-членка на Европейския съюз.

Данните показват, че съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер. Тя съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като малко над 30% от анкетираните възприемат себе си като "гражданин на ЕС".

Българите са най-податливи на дезинформация сред европейците

Националната идентичност заема водещо място, с най-голям дял от 84.7%. Повече от половината респонденти (52.5%) се идентифицират със своето населено място. Тези, които се идентифицират с етноса си, са малко над 13%.

Половината анкетирани казват, че мястото на страната ни на световната геополитическа карта е като държава-членка на ЕС. Всеки четвърти е на мнение, че България е балканска страна на кръстопът между Запада и Изтока. Малко над 7% отговарят, че България е страна, ориентирана към активно сътрудничество с Руската федерация.

Българските граждани казват, че най-много се гордеят с българската история (60%). Традициите и обичаите заемат второ място - с 44.7%. Близо 18% от респондентите посочват възможността да пътуват и работят по света като граждани на държава-членка на ЕС.

Изкарваме по-малко пари от европейците, а в магазина е по-скъпо (видео)

На въпрос какво формира чувството за принадлежност към българската нация две трети от респондентите казват, че това е българският език. Националните културни традиции и обичаите посочват 65% от отговорилите, историческото минало и колективната памет посочват 59% от участниците в проучването. Приблизително една трета са тези, за които православната религия също е индикатор за национална идентичност.