Българите не оценяват риска от сърдечно-съдовите заболявания и само 30% знаят, че те са водеща причина за смъртност у нас.Това показват данните от представително проучване на водещи кардиолози, цитирано от Mediapool. 

У нас липсва и познаване на основните сърдечно-съдови заболявания и симптомите, свързани с тях.

“Хората се страхуват най-много от рак, но умират от сърдечно-съдови заболявания. Две трети от хората в България умират от сърдечно-съдови заболявания а над 150 000 българи са диагностицирани със сърдечна недостатъчност“, каза д-р Пламен Гацов, който е председател на работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България и началник на Кардиологичната клиника във II-ра МБАЛ, гр. София. 

Страната ни заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. У нас обаче липсва регистър на хората с това заболяване, а голям процент не са диагностицирани и не знаят, че са болни. 90% от хората с тази диагноза са над 65 години.

Смята се, че един от пет пациенти над 40 години ще развие сърдечна недостатъчност. Те е общият краен път на множество заболявания – коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, захарен диабет, бъбречна недостатъчност. "Голяма част от тези пациенти най-накрая имат сърдечна недостатъчност. И лечението на пациентът е много продължителен и сложен процес, който трябва да има двустранно разбиране и двустранна отговорност“, предупреждават още лекарите.

Според медиците по-голямата част от пациентите със сърдечно-съдова недостатъчност са имали лошо овладяна хипертония. Затова кардиолозите си поставят за цел да повишат информираността на пациентите както за симптомите на заболяването, за това, че не трябва да ги подценяват и трябва да потърсят лекарска помощ, така и за това как да контролират състоянието си при вече поставена диагноза.

УЧЕНИ НАПЕЧАТАХА ЖИВО СЪРЦЕ НА 3D ПРИНТЕР

Специалистите казват, че много пациенти първоначално не могат да възприемат, че цял живот ще живеят със заболяването си и то няма да изчезне. Според кардиолозите в България достъпността до специалисти, лекарства и нови технологии е много висока, но има още какво да се направи, за да навлязат модерните технологии за мониторинг по-масово в практиката. Посредством различни устройства показателите на пациентите вече могат да бъдат мониторирани дистанционно и те да бъдат викани за консултация с лекар само при нужда, като същевременно състоянието им се следи все едно са в болница.

Това трябва да стане национална политика, настояват лекарите. Проучвания показват, че по-рядко се хоспитализират пациенти, които са имали по-дълга първа хоспитализация, т.е., които са били много добре огледани и с много добре коригирана терапия при първия прием в болница.

Източник: Mediapool.