България губи милиарди годишно от културен туризъм, предаде Mediapool.

До около милиард и половина евро годишно България губи от липсата на държавна политика в областта на културния туризъм. Това хронично продължава вече тридесет години. Проблемът идва от това, че държавата не управлява своята културно-историческа собственост. Съответно не знае за нейното съществуване. А и не отделя необходимите средства за тази своя собственост, за да подпомогне местните икономики и да създаде нови работни места.

Няма нищо случайно във фирмите, спечелили конкурсите за стопанисване на плажовете

Това каза пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в навечерието на Международното туристическо изложение “Културен Туризъм 2023”. То започва във Велико Търново на 20 април.

Приходите от културен туризъм?

Близо 6 млрд. лева приходи постъпват от туризъм в България годишно. Статистиката не може да каже колко са тези от културен туризъм. Съществува обаче погрешно разбиране, че 70 на сто идват от морски летен рекреативен туризъм. А 20 на сто от зимен ски туризъм, коментира Драганов.

По думите му това е поради пълното неразбиране какво е културен туризъм, който освен това е целогодишен, а не сезонен. Ние разглеждаме например Варна и Бургас като летни дестинации. Но не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и много публична държавна собственост при толкова много празни места за настаняване. Същото се отнася и за Бургас.

Ако мислено махнем морето от тези градове, ще видим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, каза експертът. Те обаче, както и много други места, свързани с публичната държавна собственост в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на държавата за привеждане на паметниците в ред в съответствие със световните стандарти за туризъм. И не се развиват в тази посока, коментира Драганов.

Той допълни, че това е илюстрация само на част от загубите на приходи за страната от този сегмент. Нещо повече, в активните летни месеци морските градове се насищат с културни събития. Вместо това могат да се изместят в крилата на сезона и да се активизират пролетта, есента и зимата, коментира Драганов. Той допълни, че “принос” към пропуснатите финансови ползи за България в културния туризъм има и един друг интересен факт. Той визираш, че вече 30 години в к.к. “Слънчев бряг” не се провежда “Златният Орфей”.

“Толкова ли е трудно да се разбере, че този фестивал беше най-голямото маркетингово послание към Европа, която генерираше огромен брой туристи. Премахването му беше една гигантска глупост за все още държавния летен курорт?”, попита експертът.

Неоткриваеми сме

България е неоткриваема на световната карта на културния туризъм. Държавата продължава да не знае кой е собственик на публичната държавна собственост в частта “културен туризъм” и към кой министър се води управлението на публичната държавна собственост в тази ѝ част. По принцип тя се води към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но ресорният министърът въобще не знае това, каза експертът.

Обектите са прехвърлени за “стопанисване и управление” през далечната 1969 година на местните общински музеи. И оттогава няма необходимите средства за “културен туризъм”. Хижите, публична държавна собственост, са прехвърлени към неправителствената организация БТС (Български туристически съюз). Голяма част от тях са разграбени чрез неадекватна приватизация. А другите – отдадени до ден днешен с договори за “безсрочно и безвъзмездно ползване”. Съответно никаква отчетност и неплащане на данъци, коментира Драганов.

Някои от тях, като хижа “Мусала каменна”, “Ястребец”, “Шумнатица”, “Мечит”, са приватизирани с установителни нотариални актове с основание за придобиване на собствеността “акт за държавна собственост” и издадени скици от службата по кадастъра към МРРБ с невярно съдържание. Това е само малка част от безхаберието, по отношение на управлението на публичната собственост на държавата.

Някои си мислят, че управлението на тази собственост е към Министерството на културата и Института за паметниците на културата. Той обаче няма никаква собственост по отношение на културните паметници.

Или си мислят, че със собствеността се занимава Министерството на туризма, което също няма никаква собственост и отговорност към управлението на обектите публична държавна собственост, разказа Драганов.

Опитът на конкурентните ни дестинации

Най-близката страна, от чийто модел на развитие на културния туризъм можем да се поучим, е Турция, каза Драганов. В тази страна държавата е собственик на културните обекти и инвестира значителни суми в поддръжката им и управлението им. Успоредно с това харчи годишно 450 млн. евро, за да рекламира тази своя собственост в медиите в Европа и света. Това се случва във всеки самолет или туроператор, който продава Турция, независимо от това на кой пазар се намира, допълни експертът.

Франция също е пример в стопанисването на културно-историческото наследство, коментира Драганов. Той изтъкна само един пример – при реставрация на замъците по долината на река Лоара се използват камъни и материали от кариери, от които са били добивани съответните строителни материали от времето, в което са строени. а не се ползват “Итонг” или пластмасови елементи за крепостите.

“Културният туризъм е скъп, защото това е предлагане на традиционен продукт в традиционна среда. А автентичността е най-скъпото нещо в туризма. Когато направим Айфелова кула в “Златни пясъци”, трябва да знаем, че това е кич и служи само за подигравка”, коментира експертът еклектиката на курорта ни.

Според последните проведени проучвания, сред пътувалите у нас българи и чужденци, културният туризъм е един от най-често практикуваните видове туризъм в България с дялове съответно от 23 на сто за българите и 52 на сто за чужденците. Това показват данни от анализа, публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.

България губи милиарди годишно от културен туризъм