Фундаменталните грешки на Пеевски, когато тръгне да заграбва власт. Наблюдаваме второ народно въстание против (само)овластяването на Делян Пеевски. Този път въстанието е заключено, засега, в рамките на турския етнос; но е автентично. Идва “отдолу”, от разярени активисти, гласоподаватели, основатели и представители на ДПС по места.

Всеки път, когато тръгне да заграбва власт, Пеевски прави три фундаментални грешки, пише Евгений Дайнов за Дневник. Първата е, че си представя властта като съсредоточена по върховете на институциите. Затова неговият план винаги е един и същ: да подчини тези институции, за да ги обърне в инструменти на терор против онези, които му пречат или биха могли да му попречат. Втората му грешка е да си представя властта като страх.

Орел ли е, сокол ли е – ще фърка (видео)

Щом, мисли той, някакви хора ги е страх от мен, значи имам власт над тях.

Само че никоя власт не може да се крепи единствено на страха. Както е предупредил френският дипломат Шарл Морис дьо Талейран още преди над два века: “Можеш да правиш какво ли не с щикове, но не можеш да седиш върху тях”. Превод: всеки може да завземе власт с насилие, но никой не може да управлява само с насилие.

За да упражняващ власт, имаш нужда от легитимност. В последните два века легитимността идва не от някое божество или от родословното ти дърво, а – от народа. И тук е третата повтаряща се грешка на Пеевски. Той така и не схвана въпроса с легитимността и неговата интимна връзка с подкрепата – или не – от страна на хората.

И затова вече два пъти срещу него тече народно въстание: първото през лятото на 2013 година и второто – днес, през лятото на 2024-та сред турските райони.

Постоянното пропадане в тези три грешки обяснява поведението на Пеевски като слон в стъкларски магазин. Той периодично успява да убеди себе си, че е способен да вземе цялата власт и то – сега и веднага, с едно само усилие. Така беше с ДАНС, така е днес с ДПС.

Когато за кратко се инсталира в креслото на шеф на ДАНС, целта на Пеевски беше чрез тази силова (и лесна за ползване като бухалка) служба да постигне светкавичен контрол върху всички политици и следователно – върху цялата държава. Целта му до вчера беше отново да се доближи до държавната власт, но този път – по фланга, чрез овладяването на ДПС и разритването на всички препятствия по пътя към споделения му блян: да стане министър-председател, т.е. да подчини цялата държава и всички нейни ресурси на своята воля, своите прищевки и своите бездънни апетити.

А оттук нататък се задейства друга негова примитивна фантазия: в качеството си на евроатлантически премиер да насили САЩ да го изкарат от списъка “Магнитски” и да го вкарат в списъка “кучи син, ама наш кучи син”.

Тъй като Пеевски е неспособен да си представи що е то власт и какво се прави с нея, той не е способен да ръководи нито една организация. Затова всички организации, които успява да превземе със сила, той самият впоследствие вкарва във фалит. Да фалираш вековен тютюнев монопол като “Булгартабак” – за това се иска особен талант. Все едно да фалираш петролна рафинерия…

Само че политиката не е бизнес.

Методите на бухалката може да ти поднесат някоя фирма на тепсия, но политиката е вкоренена в гражданството. И то, за разлика от шепа уплашени бизнесмени и работници, умее да вдига бунтове против насилници. Даже му харесва.

Каквото и да мислим за него, няма съмнение, че в сегашната ситуация легитимният лидер на ДПС е Ахмед Доган. И че Пеевски се опитва да му конфискува партията под носа с привичните за себе си методи на натиск, заплахи и брутално лично поведение. В случая турското малцинство, което се вдигна на бунт демонстрира, че навлиза в модерността – че освен верски и местнически характеристики, има и характеристиките на граждани. А щом е така, то и ДПС вече никога не може да бъде същото.

Ако Пеевски някак спечели в битката за присвояването на ДПС, на изборите ще последва мащабна катастрофа. Просто електоралното и легитимиращо ядро – турците и (до голяма степен) помаците – няма да гласуват.

Дори Пеевски да мобилизира цялата полиция, жандармерия и армия – той няма да може да накара мюсюлманите в България да отидат да гласуват. Те държавен терор вече са виждали и знаят какво да правят с него.

Доган, разбира се, ще победи Пеевски в момента, в който прекрати тактиката “да се снишим, докато мине бурята” и оглави бунта на “низините”. Това ще е краят на Пеевски, но ще е и краят и на Доган, и на ДПС в сегашния им вид.

Предстои или разпад, или рестарт на ДПС.

Разкрили способността си да функционират като корпус от съвременни граждани, турците няма с предишната лекота да приемат еднолично управление. Вече видяха, в случая с Пеевски, опасността от подобно структуриране на властта вътре в ДПС. При победа на Доган и разгром на Пеевски, тези хора би следвало, усетили своята именно гражданска сила, да поискат ДПС да се превърне в партия с действителна вътрешна демократичност.

11 години от #ДАНСwithme, на едни и същи им е все едно (Коментарът на редактора)

Фундаменталните грешки на Пеевски, когато тръгне да заграбва власт