На всички ни се е случвало по време на разговор с приятели или на маса да изникнат интересни факти и истории за известни компании, с които се сблъскваме ежедневно. Научаваме за странни съвпадения, случайни идеи, или необикновени препятствия, които са трансформирали бизнесите и по този начин неусетно са повлияли и на нашия начин на живот.

Така и ние, стимулирани от хубаво време и бирен поток, сме се чудили за подобни неща, като например каква е връзката между книгата за рекордите Гинес и популярната ирландска бира. Или пък защо Мишлен, най-елитният приз в ресторантьорството, има същото име като компания за автомобилни гуми? И от къде всъщност произхожда името Кока-Кола и има ли общо с растението кока и неговите психоактивни ефекти?

Затова днес решихме, че е време да си угодим на тези наши чудения като си поговорим за тях с вас.

И така…

Бирата Гинес – от спорове по кръчмите до абсурдни постижения на човешкия дух

Както всички велики идеи и тази за книгата на рекордите Гинес възниква абсолютно случайно. Впоследствие обаче, по един особен начин, тя успява да олицетвори пиянството като „експириънс“, както е модерно да се казва. Или иначе казано как едни хора, които пият бира, си измислят повод да се занимават със страшни простотии.

Първоначално, върховният авторитет за всякакви странни постижения се заражда като хрумка за книга с факти за решаване на спорове в кръчмите. Нещо като предшественик на днешните куиз вечери по баровете.

Идеята възниква в началото на 50-те години на миналия век, когато сър Хю Бийвър (1890-1967), управляващ директор на пивоварната Гинес, присъства на ловно парти в графство Уексфорд. Там, той и домакините му влизат в спор кой е най-бързият хвърчащ дивеч в Европа, но не успяват да намерят отговор в нито един източник или книга.

Така, малкото спречкване довело до маркетингово прозрение. Сър Бийвър сметнал, че посетителите на пъбовете ще харесат книга с рекорди, която да им помага в решаването на спорове и залагания и затова решил да направи такава.

Опит за рекорд на Гинес в Плевен

За целта, през 1954 г. той се срещнал с братята Норис и Рос Макуиртър, които ръководили лондонска агенция за установяване на факти.

Идеята била книгата да се разпространява безплатно в баровете като рекламен материал.

Оказало се, че сър Бийвър бил прав. През 1955 г. Книгата за рекорди на Гинес излиза в 198 страници. Тя мигновено става хит и продава 50 000 копия. Търсенето било толкова голямо, че книгата е преиздадена още четири пъти в рамките на 12 месеца.

През 1956 тя се появява и на американския пазар, където продава 70 000 копия.

Оттогава световните рекорди на Гинес са продали повече от 150 милиона копия на 37 езика в над 100 страни. Изданието продава средно около 3,5 милиона книги годишно.

Братята Мишлен – от производители на гуми до ценители на ресторанти

Имало едно време двама братя в малко провинциално градче с калдаръмени пътища в Централна Франция.

През 1889 г. Андре и Едуард Мишлен основали едноименната си компания за гуми, подхранвани от грандиозната амбиция да преобразуват френската автомобилна индустрия. Тогава те още не подозирали, че 35 години по-късно ще дадат началото и на най-престижната награда в ресторантьорството.

В началото обаче бизнесът им имал сериозен проблем. Мишлен произвеждали гуми във време, когато в страната имало по-малко от 3000 автомобила. Освен липсата на коли, самото пътуване също не било лесна работа. Пътища нямало, а бензинът бил труден за намиране.

Братята трябвало да дадат някакъв повод на хората, за да пътуват.

Речено-сторено. В момент на божествено прозрение те решили да създадат пътеводител за притежатели на коли, който да насърчава шофьорите да излязат на пътя. Идеята им била проста – повече пътуващи хора означава повече продажби на коли, което води до повече продажби на гуми.

За да помогнат на автомобилистите с това начинание братята създали малък наръчник, пълен с удобна информация като карти, инструкции за смяна на гума, списък с места за зареждане на бензин и разбира се такива за отдих, където може да се хапне и преспи.

В продължение на две десетилетия малката червена книжка се предлагала безплатно. До един паметен миг, който се превръща и в анекдот за изданието.

На редовна инспекция в един от магазините за гуми, Андре Мишлен забелязал как пътеводителите се използват като подпора на един от тезгяхите. Така, заключавайки че „човек наистина уважава само това, за което плаща“, през 1920 г. Мишлен пуска в продажба чисто ново лъскаво ръководство Michelin за 7 франка.

То включва за първи път списък с хотели в Париж, както и ресторанти, подредени по категории.

500 хил. долара за най-скъпото меню със звезда Мишлен, сервира се в… Космоса (видео)

Това въведение предизвикало голям обществен интерес и през 1926 г. братята решили да го развият като добавят и система за оценяване. Те наели екип от хора, които да се представят за клиенти в различни заведения за хранене и тайно да ги оценяват. Впоследствие тези мними клиенти се превръщат в днешните Michelin инспектори, които оценяват всички ресторанти по света.

Първоначално заведенията били отбелязвани само с една звезда. По-късно е въведена йерархия от нула до три звезди, като критериите са публикувани през 1936 г.

Така, през останалата част на 20-ти век, благодарение на своя сериозен и уникален подход, ръководството на Michelin се превръща в бестселър, а системата на оценяване се възприема от ресторантьорския бранш. Впоследствие изданието оценява повече от 30 000 заведения в над 30 страни.

Забележителната далновидност на братята дава на компанията призвание, което е толкова актуално днес, колкото и през 1900 г. В същото време тя прави шофирането, туризма и търсенето на незабравими изживявания достъпни за всички.

Кола, Кока и една световноизвестна напитка

Историята на Coca-Cola започва с дървото Кòла, характерно за джунглите на Западна Африка. Местното население имало особена почит към него и го използвало в своите ритуали и практики заради тонизиращия му и енергизиращ ефект.

Дървото е от семейството на какаото и се възприема като първоизточника на кофеина още преди кафето или чая. В продължение на векове отглеждането на кòлата и събирането на ядките са били ключова част от земеделските практики в региона.

Ядките и семената са били често търгувани между племена и нации из цяла Африка. С развитието на трансконтиненталната търговия разпространението им стигнало и до Америка и Европа.

В един щастлив момент, кòлата попаднала в ръцете на американеца Джон Пембъртън – ветеран от Гражданската война, с диплома за фармацевт, който винаги бил нащрек за съставки и вещества, които да използва за създаване на нови лекарства. По това време Пембъртън вече работил с кокаин и листа от кока, в търсене на заместител на морфина. В кòлата той открил естествен източник на енергия, който го вдъхновил за нов лечебен сироп.

Така, през 1886 г. Пембъртън представя на света новата си напитка Coca-Cola, предлагана на пазара като тоник за умора и главоболие.

Както вече сте се досетили името произлиза от двете ключови съставки: листа на кока и ядки кòла.

Те, комбинирани с газирана вода и други аромати, родили уникалната за времето си напитка, която доминира световния пазар и се превръща в символ на американската култура.

Активната съставка

Компанията произвеждала напитката си с листа, доставени от Перу. Пембъртън използвал около 40 гр. листа от кока за всеки литър сироп, което се равнявало на около девет милиграма кокаин на чаша.

С разрастването на компанията обаче растяла и нуждата от все по-големи доставки от Перу. В същото време публичният натиск и недоволство нараствали около употребата на кокаин. Така през 1903 г. компанията спира да използва субстанцията в напитките си и я замества с екстракт, който съдържа вкуса и „есенцията“ на коката.

На следващата година Coca-Cola сменя „пресните“ листа от кока с техен субпродукт – остатъкът от процеса на извличане на кокаин. След това започва да го използва за въпросния екстракт и го добавя в рецептата като “тайна съставка“.

Забавното е, че компанията продължава да прави това и до днес.

През 60-те г. на XX в. марката използва своите лобисти, за да прокара „вратичка“ във федералния закон, която дава ексклузивни права за внос на перуански листа от кока. Това позволявало и използването им специално за екстракта.

Понастоящем той се приготвя в завода на Stepan Company в Ню Джърси. Това е единственото производствено съоръжение, упълномощено от федералното правителство да внася и преработва листа от кока, внесени от Перу. Заводът извлича кокаина от растението, който продава на Mallinckrodt – американска компания, лицензирана да използва кокаин за медицински цели.

След това вторичният продукт се доставя на Coca-Cola.

Какво ще се случи, ако отворите кенче Кока-Кола на дъното на океана? (видео)

Лакомията на директорите на компанията обаче продължила да расте и в тях се зародила амбицията да се отърват от посредника си в Перу, като директно започнат да отглеждат кока на родна земя.

Те изпратили петиция до федералното правителство, с искане за разрешение за производство. Тъй като растението изисква специален климат, Coca-Cola предложила това да се случи в Хавай, който е американска територия.

С помощта на хавайския университет, компанията успяла да убеди правителството, че ще отглежда растения без тяхната активна съставка. Един вид като растението на конопа, което е същото като канабиса, само че не съдържа тетрахидроканабинол, който е отговорен за ефекта на „напушване“.

По този начин Coca-cola успява да отглежда кока в Хавай, до момента в който местен мухъл заразява растенията и унищожава цялата реколта. Това принудило компанията да се върне към оригиналната схема с перуански листа.

Нещо за край

Тези истории ни карат да сме по-уверени в откачените си идеи и да не се страхуваме да мечтаем. Успехът и провалът вървят ръка за ръка и никога не знаем дали някоя случайна хрумка няма изцяло да промени живота ни.

Автор: Веселин Алексиев

Как компания за гуми оценява ресторанти и ирландска бира ражда най-безумните рекорди в света