Москва възражда имперските си планове за Прибалтика.

Разследване на международната преса разкри плановете на Русия да разшири влиянието си в Естония, Латвия и Литва, пише Agenzia Nova. По-специално, документи, датиращи от лятото на 2021 г., показват как стратегията на Кремъл се фокусира върху предотвратяването на разширяване на ангажимента на НАТО в балтийските държави.

Стратегията трябвало да бъде разработена от дирекцията за трансгранично сътрудничество на администрацията на руския президент. Тя отговаря за разработването на планове за онези съседни страни, в които Москва възнамерява да разшири влиянието си.

В балтийските документи някои цели за Естония, Латвия и Литва са сходни, като например подкрепа за проруските сили. Освен това Москва възнамерява да предприеме общи действия срещу предполагаемата дискриминация срещу рускоезичните малцинства.

Съществуват обаче и планове за отделните държави.

Например връзките между „руските съотечественици“ в Литва и „тяхната историческа родина“ трябва да бъдат засилени. В същото време Кремъл има за цел да създаде “обществени структури, неправителствени организации и фондации” за насърчаване на сътрудничеството с Русия.

В дългосрочен план става въпрос за “възстановяване” на отношенията с Естония, Латвия и Литва. За тази цел енергията се разглежда като възможно средство за упражняване на политически натиск. Електрическата мрежа и на трите балтийски държави все още е тясно свързана с руската.

“Перверзният край на последната европейска империя“: Иван Кръстев за войната на Путин срещу Украйна

Преди всичко Кремъл иска да сложи край на постоянното присъствие на НАТО в региона с „Изграждането на основа“ на Атлантическия алианс в Литва и Латвия. То, според Москва, трябва да бъде предотвратено.

Документите на руското президентство показват, че Москва не възнамерява да свали политическата система на балтийските държави. А се опитва да използва хибридни мерки, за да осигури оставащото си влияние в региона. Най-вече като подкрепя проруските партии и се обръща към рускоезичните малцинства.

Премиерът на Литва Ингрида Симоните заяви, че е изненадана от документите на Кремъл за Балтика. Правителственият ръководител във Вилнюс добави, че нейната страна ще направи “всичко възможно да стане независима от Русия възможно най-бързо” в енергийния сектор.

Подобно на Симоните, естонският премиер Кая Калас не намира плановете на Кремъл за Балтика за изненадващи, отбелязвайки: „Ние познаваме нашите съседи“.

Според високопоставен служител на западна разузнавателна агенция, стратегията на Кремъл за Естония, Латвия и Литва досега е постигнала малък успех. Напротив, войната на Русия срещу Украйна още повече сближи балтийските държави със Запада.

Москва възражда имперските си планове за Прибалтика