Накъде ще поеме България през 2022-а? Отговор дава материал на Веселин Стойнев за Deutsche Welle.

Първата спешна задача пред управляващото мнозинство е да овладее енергийната криза. За целта трябва да намери устойчиво решение за понижаване на цените на тока и парното, при това балансирайки интересите на всички заинтересовани. Сред тях – производители, разпределители, бизнес и битови консуматори. Решението трябва да е комплексно и с достатъчен хоризонт на действие. Механизмът е добре да задейства преди срока на мораториума в края на март, още от февруари. Защото цената на тока играе ролята на 100-те дни на кабинета и съкращава живота му с всеки допълнителен лев на мегаватчас.

Втората неотложна задача е овладяването на инфлацията. Въпреки че тя е до голяма степен вносна и пряко свързана с енергийните цени, можем и сами да я подхраним допълнително. Дали това ще е избраната посока, ще се види още с бюджета за 2022-а. Той трябва да бъде приет до края на този месец. Ако се надскочат нивата на бюджетен дефицит от четири процента и държавен дълг от около една четвърт от БВП в последните две години, може и да се стигне до по-висока инфлация и по-нисък растеж.

Третата задача в рамките на годината е овладяването на Ковид кризата.

Правителството реши да увеличи ниския темп на ваксинация, залагайки и на парични стимули. В същото време обществената резистентност към затваряния расте. Кабинетът едва ли ще прибегне до локдаун, дори при нова силна Ковид вълна. При наследеното инерционно управление на кризата, той може да се счита за успял, ако до лятото ваксинира минимум две трети от населението.

Четвъртата бърза задача пред новото управление е постигането на пробиви на терена на корупцията. Антикорупцията доведе на власт новото управление и постигането на реални резултати е задължителна последваща легитимация за него. В идните месеци трябва да видим убедителни доказателства, годни за съд (независимо дали има прокуратура, която да повдигне обвинение) срещу кражбите от магистралите, закриване на специалното правораздаване, сваляне на Иван Гешев от поста главен прокурор и на Сотир Цацаров от КПКОНПИ чрез преформатирането на комисията. Както и внасяне на законопроекти за същинска съдебна реформа и реформа на регулаторните органи, които драстично изкривяват бизнес средата.

Във външнополитически план непосредствената задача е намирането на изход от кризата със Северна Македония, която държи България в международна изолация. Добре би било спорът за началото на европреговорите на Скопие с Брюксел да бъде решен в рамките на френското председателство на ЕС през първото полугодие. Но решението ще бъде възможно само ако гражданите на България и на Северна Македония бъдат убедени, че като минимум не губят от него. За нас обаче вдигането на ветото не бива да е самоцел, защото при грешка този проблем може да има дълготраен бумерангов ефект във вътрешнополитическия ни живот.

Слави Трифонов: Да паднат визите ни за САЩ и ще приемем Северна Македония в ЕС

Кризи и кадри

За провеждането на сериозни реформи във всички сектори едва ли ще има време и сили. Въпреки че в законодателната програма на управляващите са заложени доста законопроекти за 2022-а в 18 области. Тепърва ще се види как ще се напасва коалиционният механизъм. В основата на него са експертни дискусии между четирите партии по всеки законопроект. И то при отсъствието на регламент за решаване на разногласията на най-високо политическо ниво между партньорите. Нищо не пречи обаче малките и големи управленски кризи да се решават “от раз и с харизма”. А отговорността да се размива някъде по веригата – както управляваше 12 години наред и Бойко Борисов. Още повече, че партия мандатоносител де факто няма. “Продължаваме промяната” бе създадена през депутатските листи и сега цялата е в парламента и в изпълнителната власт. За партийно строителство тази година Кирил Петков и Асен Василев няма да имат никакво време. Аутсорсването на тази дейност крие сериозни рискове.

Ако ПП са новите “умни и красиви” – с много добри биографии и външен вид, но рядко с управленски опит, им е необходимо някакво време да се научат. И понеже не са “калинките на ГЕРБ”, имат шанс бързо да навлязат в новото си поприще. Особено с помощта на по-опитните си коалиционни партньори. Които обаче, дори да имат такова желание, също не бива да се надценяват. Те също изстискаха кадрите си за правителството и пооголиха откъм експертиза парламентарните си групи. Една от последиците на 12-годишното управление на Борисов е, че само партията на властта разполага с управленски кадри (независимо с какво качество). Новите управляващи тепърва ще търсят свои, за да си осигурят властова дълбочина.

Президентът – амортисьор и спирачка

Измамни са очакванията, че президентът, който в края на месеца ще влезе във втория си мандат, ще загуби влиянието си, което имаше в политическата криза миналата година. То само ще се трансформира – тъкмо защото мандатоносителят ПП реално не е партия, а управленската коалиция е твърде разнородна. Работодателските организации първи прозряха новата роля на държавния глава. Това се случи в спешна среща при него в края на миналата година за цената на тока. А такива спешни стратегически въпроси могат наистина да намират решения при президента, на Консултативен съвет за национална сигурност, например.

Президентската платформа е удобна за загърбване на идеологически различия и за поемане на колективна отговорност. В същото време президентът, зад когото стоят и огромната част от избирателите на четирите партии, може да играе ролята и на коректор на управлението, да влияе върху политиките му. Така Румен Радев ще бъде едновременно амортисьор и ръчна спирачка както на кабинета “Петков”, така и на мнозинството ПП-БСП-ИТН-ДБ. То един ден може да продължи и с друг кабинет. Засега обаче няма видими предпоставки правителството с този премиер и в този си състав да не изкара поне една година на власт. Жаждата за промяна у хората трябва поне донякъде да бъде утолена. А призваните да я извършат имат желанието да се докажат.

Накъде ще поеме България през 2022-а?