Паметниците и църквите, които комунистическият режим премахна и унищожи. Демонтирането на Паметника на Съветската армия в София и неговата съдба е топ новина вече няколко дни. Обществото е разделено. Едните смятат, че този монумент няма място в центъра на столицата. Други пък са на мнение, че историята не трябва да се руши.

МОЧА – пропагандният тотем на тоталитарната власт обсъждаме в “По-сериозно” с Дани Йорданов (видео)

Дебатът е сериозен и в социалните мрежи. Според Антон Дончев паметникът е построен „като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944г до декември 1947 г.“.

„Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България. Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините“, пише Антон Дончев във Facebook.

Сред разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989 г. е Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.

Това става ясно от списъка, публикуван от Антон Дончев. Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен. Възстановен е през 2017 г., научаваме от Регистъра на паметниците в София.

На следващо място е Порталът-паметник на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен. Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г. с решение на БКП. Сега Порталът-паметник на Седми пехотен Преславски полк ще бъде възстановен на входа на военното училище в града.

Паметникът на Ботев във Враца също е част от списъка.

Това е първият паметник на Христо Ботев и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България въобще. Открит е през 1890 г. във Враца – на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран е през 1955 година, пише FrogNews. Причината – подразнил окото на възпитаника на Специална наказателна група към ЦК на БКП (т.с.) Вълко Червенков.

Паметникът на д-р Страшимир Дочков в Свиленград също е бил разрушен от комунистическия режим. За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди, пише БНР. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството. Изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани, е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Днес улицата към “МБАЛ”- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.

Това са само част от паметниците и църквите, които комунистическият режим премахна и унищожи. А списъкът е дълъг. В различните населени места се създават инициативни комитети и се събират средства за възстановяването на много от тях.

Паметниците и църквите, които комунистическият режим премахна и унищожи