Политиците заличиха "не"-то от думата "независимост" и това е печелившо за тях. Гледаме ги ежедневно как се мъчат да възпроизведат някакъв скандал. Опитват да изглеждат категорични и стабилни. А всъщност под дебелокожието им се крият дребни душици, фокусирани върху зависимостите към парите и личните интереси. Там е най-дебелата връзка.
Ясно се вижда, че българският политик вече няма абсолютно нищо общо с историята и историческите личности, той се отдалечава от философията, уроците и поуките на славната ни родина. Никакви идеали не се гонят, никакъв морал не се поставя за висок критерий. Тези 115 години от провъзгласяването на българската независимост са просто една статистика и повод някои да се покажат, че зачитат паметта.
Депутатите ще драснат по някой ред в социалната мрежа днес. Други ще положат цветя, ще се снимат и пак няма да разберат какъв е смисълът на деня. Просто защото съвсем друго ги вълнува.
Конкретно
На 22 септември през 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново княз Фердинанд прочита манифеста. С този документ България е обявена за независимо царство. Какво обаче могат да прочетат днес политиците ни?
Нищо.
Едните са зависими от посолствоТО.
Другите са зависими от един човек от Банкя, който не иска да пусне кокала.
Трети са зависими от Митрофанова.
Четвърти - от Доган и Пеевски.
Пети са зависими от диванчето на Слави.
Като че ли положителен герой няма. Някъде в пространството е избирателят, който все по-трудно се ориентира кое е добро и кое е зло. Границите са размити между двете. И то благодарение на зависимостите.
Тряваше друго да е, трябваше политиците ни да са зависими от народа, а не народът да е зависим от тях. Само в мечтите остава вероятността те да са зависими от здрава ценностна система, не от келепира.
Да се вгледаме в истината
Забележете, че някак правата и задълженията са обърнати в днешна България. Много интересно се получава. Ние имаме задължение да слушаме небивалици по цял ден и да ходим да ги избираме. Пък те имат права да си чешат езиците по цял ден. Доста объркана и неправилна система.
Би трябвало да е обратното - ние да имаме правата да живеем и работим в просперираща държава. А политиците да имат задължението да ни осигурят точно това.
Няма как да стане, разбира се, виновни са зависимостите.
Пари, пари, пари
Сега костюмарите в парламента са зависими от 6-те милиарда по Плана за възстановяване и устойчивост. Постоянно са зависими и от онези 29 милиарда, които ЕС ни дава до 2027 г. Едни карти се редят, едни схеми се правят, само и само да има усвояване.
Час по-скоро трябва да проумеем, че целите на тези зависимите са само лични, не национални. Те не се боят от нас, от Бог, от съдбата. От друга страна, добре е да им покажем, че поне от нас е хубаво да се боят, само че не можем... Поне не сега, не му е времето, нямаме силата и нагласата. Сега е времето на разделението, на разпада на нацията.
Основният въпрос е докога... Докога можем да издържим така и докога ще ги търпим с техните зависимости?
Автор: Дани Йорданов
