Мащабът на домашното насилие в България е толкова поразителен, че излизат извън контрол и отдавна засягат не само жени. Насилниците, които бият и убиват дъщери, посягат и на синовете ви.
Поредната трагедия от последните дни продължава да ни връща към темата. 21-годишният Ангел Здравков беше намушкан от 18-годишен младеж в петък, а случката се разигра в Пазарджик. Извършителят беше издирван в няколко района на България, след като избяга от местопрестъплението и се опита да се укрие. В неделя беше арестуван на жп гарата в София.
Приятелката на убития Ангел: Ти беше моят свят
Една от версиите е, че убийството се е случило след скандал заради момиче. По думите на бащата синът му и момичето, с което бил, се познавали от около седмица.
Случаят е класически пример за поведението на хората, които смятат, че могат да притежават една жена. Те най-често са насилници и не само вдигат ръка срещу приятелките и съпругите си, но и ги убиват. Неслучайно ежеседмичната криминална сводка в България е толкова черна. Всяка година десетки жени губят живота си, но още хиляди мълчат за ужаса, през който преминават всеки ден в условията на домашно насилие.
400 шева върху еволюцията на българското общество (Коментарът на „Господарите“)
Реакциите
За огромно съжаление, обществото ни още показва не особено прикриваната си мизогинистична настройка всеки път, когато чуем за пребита или убита жена. Българският, а може би и балканският мъж изобщо, е свикнал с нещо, което Западът нарича victim blaming (обвиняване на жертвата). От коментарите при трагични новини виждаме, че онлайн експертите винаги намират поне една причина, с която „тя си го е заслужила“.
Дори съпруги да бъдат разчленявани и прибирани в куфари, дори млади момичета да бъдат остригвани и нарязвани по цялото тяло с макетно ножче, пак не всяко сърце трепва. Или „тя е курва“, или „тя го е ядосала с нещо“, или дори „тя може да му е изневерила“. Сякаш изневяра или каквото и да било може да оправдае подобни посегателства!
Можем да сме благодарни, че когато заради умопомрачени изверги умират момчета, реакциите не са такива. Можем силно да се надяваме, че обвиняването на жертвата, когато тя е от женски пол, най-сетне ще престане – най-малкото защото е крайно време и по нашите географски ширини да проявяваме цивилизованост и социална чувствителност.
Нека не бъдем разбирани погрешно – няма причина да бъде казана и една лоша дума за загубата на непрежалимото младо момче от Пазарджик. Тъкмо обратното, убийството на млади невинни души трябва да бъде приемано по един и същи начин, без значение от хромозомите в тялото им, защото смъртта е смърт. И когато е така причинена, трябва да бъде най-строго осъждана и от обществото, и от законите на страната.
Против законите
Интересно е обаче, че ние сами се противопоставяме и срещу налагането на законови мерки изобщо. Вече е емблематична темата с Истанбулската конвенция, чиято идея е да защитава мъже и жени от насилието. Конспиративните теории и откровените лъже за несъществуващи в нея текстове обаче от години бавят приемането ѝ. А това увеличава стремително броя на жертвите на домашно насилие в България.
На 1 октомври Истанбулската конвенция влиза в сила в ЕС
Вчера стана ясно, че все пак Истанбулската конвенция ще действа и у нас, независимо че не е ратифицирана, защото държавата ни я е подписала. Тя ще действа по институционалните въпроси и наказателно-правното сътрудничество. Така София ще може да издава европейска заповед за насилие над жени и забрана за връщане на лица, които са обект на домашно насилие към държави извън ЕС.
Това са областите, в които Истанбулската конвенция става действащо право на територията на България.
Нашата позиция
Отдавна е време да спрем да обвиняваме жертвите. Тези, които посягат на момичета, за които други пък се опитват да намерят компромати, вече посягат и на синовете ви. И тогава оправдания не се търсят. Хората, които смятат, че притежават телата и души на други, са готови на всякакви крайности. Няма какво да ги спре в борбата с техния комплекс за малоценност, който все им повтаря, че не са достатъчно мъже. Не са и няма да бъдат, щом това е начинът, по който разбират мъжеството.
Междувременно припомняме, че на фона на масовите случаи на насилие към хора и животни, ние от “Господарите” стартирахме кампания – #НеНаНасилието.
Майката на Евгения: Непрежалимо е, искам доживотен затвор за убийците на дъщеря ми (РЕПОРТАЖ)
В новата ни рубрика не само ви запознаваме с жертви на насилие, но и търсим начин за решаването на проблемите. Срещаме се с институции, предлагаме законодателни промени и се стараем да възпитаваме у потребителите сетивност за проблема. Защото няма нищо по-жестоко от това да отминаваме насилието с лека ръка, както често се случва у нас.
Продължаваме да говорим и действаме срещу насилниците по всички възможни начини. Бъдете с нас в тази дълга и нелека борба!
Автор: Катя Димитрова
