Влизането ни в еврозоната изглежда все по-невъзможно да стане в срок. Това се казва в поредната икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група “UniCredit”. Документът е публичен и е насочен преди всичко към бизнеса, инвеститори и икономически анализатори в Европа и по света. Частта за България е на Кристофор Павлов, главен икономист на “UniCredit Bulbank”.

Причината за този извод е политическата криза и предизвиканите от нея предсрочни избори в България. Според прогнозата те ще струват на българската икономика около 1 млрд. лева. Освен това влизането в еврозоната вече изглежда по-вероятно да стане след близо две години – през 2026 г.

В докладът се посочва още, че изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, “в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство”. Прави се уговорка, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в навечерието на гласуването. “Особено, ако се вземат предвид скандалите, съпроводили провалените преговори за правителство, което може да предизвика увеличение на протестния вот.”

Резултатът от политическата парализа е, че прогнозата за икономиката на България през 2024 г. е коригирана надолу. Респективно – от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2.5% в края на март. Основната причина е, че политическата несигурност ще има отрицателен ефект върху инвестициите. В това число – частни, публични и свързаните с еврофондовете. Промяната в оценката за 2025 г. също е в отрицателна посока, но само от ръст от 3.3% в предишната тримесечна прогноза на 3.25 от БВП сега.

Ето колко ще струва на държавата присъединяването ни към еврозоната

“В допълнение, смятаме, че приемането на България в еврозоната ще бъде отложено за 2026 г. Тъй като се изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети”, прогнозират от българската банка.

Все пак в доклада се уточнява, че не се е засилил скептицизмът за покриването на Маастрихтските критерии за въвеждане на единната валута. А напротив – забавеният заради предсрочните избори растеж означава и по-ниска инфлация. Но изпълнението на стратегически приоритет за България не е работа за служебно правителство с мандат, ограничен до провеждането на изборите.

Според прогнозата след изборите на 9 юни ще бъде намерен път към преодоляване на различията за сглобяване на проевропейско правителство. Голяма пречка към това е доказаната няколко пъти лична антипатия между ръководителите на партиите. Премахването ѝ изглежда възможно чрез оттегляне на тези лидери, посочва докладът.

Прогнозата заключва още, че политическата криза ще засегне негативно не само ръста на БВП за 2024 г., но и шансовете на страната да работи по структурните си слабости, спъващи дългосрочното ѝ обществено и икономическо развитие.

Изглежда ще има само един транш по Плана за възстановяване през 2024 г. А вероятно временно ще се забави усвояването на евросредствата, защото кампанията за предсрочните избори оставя малко време за други приоритети, включително въвеждането на мерките, нужни за “отключване” на достъпа до фондовете на ЕС.

Недовършеното преди изборите сливане на НАП и Национална агенция “Митници”, както и отсъствието на стабилно правителство засилва вероятността от избягване плащането на данъци, сози още докладът.

Това поставя под въпрос постигането на приходната част на държавния бюджет, но без да застраши значително изпълнението му. Смекчаването на отрицателния ефект се дължи отчасти на това, че ще се забавят капиталови разходи, поне докато се сформира ново правителство и администрацията не заработи на обичайните обороти.

Влизането ни в еврозоната изглежда все по-невъзможно да стане в срок