Войната по пътищата е война срещу нас самите заради собствената ни безотговорност. Коментира я репортерът ни Виктория Симеонова.

Поредна трагедия на пътя. Няма и месец след като депутатите гласуваха промени в Закона за движение по пътищата и за пореден път увериха, че така ще се борят с шофьорите, каращи под въздействието на алкохол или наркотици. Похвалиха се, че за месец са конфискували повече от 200 автомобила. Браво! Само че това някак не уплаши не само шофьора, убил 15-годишния Филип…. Не уплаши и този:

Глоба и свалени номера за пияния без книжка, набедил сина си за катастрофа край Плевен (видео)

И кой знае колко още смелчаги, стигнали напълно пияни, но и напълно необезспокоявани до целта си. Надхитрили системата. Горди с “подвига” си.

Всъщност за борба с пияните и дрогираните шофьори се говори след всеки сериозен инцидент. Раздават се обещания на килограм:

Глобите за превишена скорост се удвояват

Докога недосегаеми рецидивисти ще ни убиват на пътя? (РЕПОРТАЖ)

Последното обещание беше от това лято:

Промените в Наказателния кодекс не дават право на МВР да отнема коли, но те въпреки това го правят

Само че вместо да стреснат шофьорите, всички обещания стресираха главно пишещите ги и горките медии, които трябваше да обясним какви са новите правила и как те би трябвало да подобрят положението. Уви, не само че не го подобриха, а статистиката на катастрофите остава все така мрачна:

281 са загиналите до края на юли в катастрофи у нас. Сред тях и 18 деца.

Знаете ли, има нещо изключително грозно зад тази статистика?

Това е безотговорността. Безотговорността на шофьора, качил се зад волана след няколко чашки или коктейл от наркотици, а може и двете заедно. Тази на хората около него, позволили му да шофира в това състояние. Безотговорността на КАТаджията, който е взел 50 лева, за да си затвори очите – също като полицаите, пазили Семерджиев или Димитър Любенов.

Тази на всички ни като общество, които се сещаме, че има война по пътищата само когато се случи поредният трагичен инцидент и поредно семейство загуби близък човек…

А тогава е късно. Твърде късно. България е в челната тройка по загинали при катастрофи в Европейския съюз от години. Мерки по документи се взимат, но на практика шофьорите получават условна дори когато са убили човек, което ги мотивира още повече да демонстрират колко неприкосновени са на пътя. Всяко излизане навън се превръща в борба за оцеляване и за пешеходци, и за шофьори.
Крайно време е това да спре. Но не само с политически ПР, а с реални действия и последици за всички по веригата. С реална дисциплина още от деца. Законите си ги имаме – хубави или лоши те са написани, но обикновено се спазват от един малък процент съвестни хора. Другите са тарикати, които се хвалят колко са над закона и как нищо няма да се случи от “една ракия” или “една доза”. Не, ще се случи. Може да не е днес или утре, но ще се случи. И после пак ще слушаме обичайните обещания. Докога?

Скъпи приятели, отговорност на всеки от нас е да се борим с войната по пътищата. Пишете в коментарите как според вас тя може да бъде спряна. И ни сигнализирайте за всякакви джигити на пътя на gospodari.com.

Войната по пътищата е война срещу нас самите