За последните пет години Националната агенция по приходите е установила едва 255 нарушения на забраната за разплащания в брой със суми над 10 000 лв. Това съобщиха от приходната агенция на запитване на “Сега”.

Законът за ограничаване на плащанията в брой с таван от 10 000 лв. действа повече от 10 години. Няколко пъти са правени опити от различни финансови министри този таван да бъде свален като мярка срещу сивата икономика. Досега обаче никога не е постигано необходимото парламентарно мнозинство, за да стане факт.

Противниците на по-строгите мерки срещу разплащания в брой са били, че така се ограничава свободата на гражданите и фирмите и се лобира в полза на банките. Които и без това събират високи такси за услугите си.

Данните на НАП обаче показват, че и контролът върху спазването на ограничението от 10 000 лв. не е толкова затегнат. От тези 255 нарушения 193 са издадените актове за нарушения на 137 фирми. A 62 – на 54 граждани, което означава, че някои фирми и граждани са с повече от едно нарушение. Обжалват се 68 акта.

НАП и Агенция “Митници” се сливат в едно

Наложените глоби са още по-малко

За периода януари 2019- юни 2024 г. са глобени 165 юридически лица и 29 граждани. За по-маловажни случаи НАП налага само предупреждения, става ясно от справката.

Законът предвижда размерът на глобата при разплащане в брой със суми над 10 000 лв. да е 25% от общия размер на направеното плащане за физическо лице и 50% – за фирма. Наложените от НАП глоби и имуществени санкции варират в диапазона от 550 лв. до 315 500 лв., посочват от приходната агенция. В 38 от издадените наказателни постановления са наложени санкции на нарушители в размер над 20 000 лв. В 52 от тях са наложени санкции в диапазона от 5000 лв. до 20 000 лв.

От НАП обясняват, че хващат нарушителите на базата на анализ на получените данни от фискални устройства за всички издадени фискални бонове за продажби. От тези данни в приходната агенция виждат продажбите, които са приключени от търговците с въвеждане на начин на плащане „в брой“ и са със стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.

Странното е, че преди четири години от НАП именно по този начин само за два месеца – юни и август на 2020 г., са засекли над 2 600 плащания в брой с подобни суми

Последвали проверки установяват, че част от тези случаи са грешно вкарани на касовия апарат суми. Но за поне 600 плащания действително е имало нарушение на закона.

Икономическите дейности, в които са установени нарушения на това ограничение са доста разнообразни. Това далеч не са само обекти за търговия на едро и дребно с най-различни стоки. Те включват хотели, заведения, заложни и автокъщи и складове за строителни материали. Сред нарушителите са общини и общински предприятия, дентални и медицински центрове, каси на мобилни оператори и дори университети.

В хода на проверките на място търговците, които са получили над 10 000 лв., не дават информация за платците. Те се опитват да прикрият извършените нарушения като издават повторно фискален бон с вид причина „операторска грешка“ след регламентирания законов срок, посочват от НАП.

Впечатление прави, че в предоставената справка за икономическите дейности, в които най-често се срещат нарушения на кешовите разплащания, липсва секторът на недвижимите имоти. Въпреки че той е посочван като особено рисков.

На изричен въпрос НАП отговорят, че извършват редица действия, свързани с третиране на риска от неотчитане на приходите от строителство на нови сгради и тяхната продажба от строители и инвеститори. От 2013 година насам били предприети контролни действия към голяма част от рисковите лица от бранша. Средногодишно планираните контролни производства обхващат над 10% тези лица.

Ако проверяващите установят грешки и неточности при отчитане на дейността на строителните предприятия, те първо ги информират и им дават указания за отстраняване на несъответствията по декларираните от тях данни. В случай че това не се случи в указания срок, се пристъпва към възлагане на ревизионни производства.

За 5 години НАП е установила едва 255 нарушения с плащания над 10 000 лв.