Американците отбелязват 20 години от атентатите на 11 септември, които промениха не само САЩ, но и целия свят. Българите Петър Калинков и съпругата му Яна са били свидетели на трагедията.

Стив Бушеми страда от посттравматичен стрес след работата си като пожарникар при атентата на 11 септември

Като всяка сутрин, на 11 септември 2001 г. Петър излиза от спирката на метрото, която е точно под кулите на Световния търговски център.

“За мен беше просто един обикновен ден, в който излизайки от метрото обаче – първото нещо, което ми направи впечатление, беше невероятното количество офисна хартия, която лети наоколо. Погледнах нагоре и видях пораженията на една от колите”, спомня си мъжът, даже решил да продължи към офиса.

“Казвам, че не бях притеснен, но започнаха да се случват зловещи неща, когато видях хора, които седят над огньовете, над пламъците и един след друг падат или скачат. Това беше зловещо. Имах един уокмен с мен, който имаше и радио. Никой не знаеше какво става, но се говореше за терористични атаки и дори мисля, че се говореше, че с тия самолети са вкарани взривни устройства в кулите. Имаше объркване. Паниката започна по-късно, когато започнаха да пристигат и тези хора, покрити с бял прах, които бяха видели много по-страшни неща”, споделя Петър.

Двамата свидетели на атентатите разказват, че тогава имало въпрос дали изобщо някъде е безопасно, защото никой не знаел кои са следващите цели. Говорело се, че е възможно цел на терористите да бъде “Бруклин бридж”, по който хората се евакуирали от “Манхатън”.

“Няма как да се свържа с него, освен чрез работния му телефон. Съответно той не отговаря. Става 10-11, върви към обяд. Аз не смея да звънна в България – нито на моите родители, нито на неговите, защото и там гледат, и какво точно да кажа. Той се прибра в много късния следобед. Беше абсолютна агония”, споделя Яна.

“Все повече и повече това чувство на притеснение, обща неудовлетвореност изобщо от хората като същества и човечеството като посока, в която е тръгнало, сякаш се увеличава. Този момент беше начален тригър на това”, казва Петър.

“Хората се промениха. Започнаха да стават по-параноични, институциите започнаха да стават по-стриктни. Страхът променя хората по различен начин”, казва Яна.

“Това ти дава друга перспектива кое е важно в живота и кое – не. Просто трябва да се бориш, да вървиш напред и да се опитваш да оставиш зад гърба си каквото лошо има и да гледаш за хубавото”, споделят съпрузите.

Източник: бТВ