Който има дори най-малък бизнес, знае какво е да имаш отношения с данъчните. Там компромиси няма, а всеки дребен пропуск води до санкции. Търговецът трябва да е винаги нащрек, защото грешките водят до много неприятни последствия.

РЕКЕТЬОРИ В НАП 3 – СПОРЕД НАП СКАНДАЛНИТЕ НИ РАЗКРИТИЯ ЗА РЕКЕТ НЕ СА ПРАКТИКА, А ИЗКЛЮЧЕНИЕ

И не само грешките – ако се окаже, че има ДДС за възстановяване от НАП, е сигурно, че го очаква данъчна проверка. Ако данъчната проверка открие, че стока на въпросния търговец е минала през недобросъвестен контрагент, ще изгори проверяваният, но не и измамникът – така е по нашия закон. 

Няма даже нужда човек да има бизнес, за да се сблъска с данъчните – дори една елементарна декларация за лични доходи може да докара неприятности. Доскоро данъчните бяха майстори да намерят на данъкоплатците някоя стотинка, неплатена преди 10 г. и да си я искат с лихвите, мнозина са получавали заплахи да платят стари задължения, започващи с 0,.. Изводът е, че данъчните бдят за всяка стотинка на държавния бюджет. 
 

Затова е много странно как тези ревностни пазачи на хазната пропуснаха 16 млрд. лв. ДДС да бъде източен през последните 17 години. Агенцията по приходите е установила липсата с ревизионни актове и е отписала окончателно 5.8 млрд. от тях. Защото установила, че това са задължения на фирми без собственост, тоест става дума за измами. 

РЕКЕТЬОРИ В НАП 2 – "ТЕ ИМАТ 180… ИМАТ ДДС ЗА ПЕРИОДА. 10% СА ЗА НАС. АКО ЩЕШ!" (СКРИТА КАМЕРА)

Номерът с клошарите и краварите, които се събуждат собственици на фирми – големи длъжници на НАП, е стар, колкото законът ни за ДДС. Схемите бяха изобретени скоро след въвеждането на данъка и още работят безотказно. В началото никой не се криеше – фалшиви фактури, фиктивен износ, кухи фирми, кръстосани сделки, препродаване през офшорки, безработни роми – шефове на фирми. 

След това, когато с голямо закъснение започна преследването на измамниците, беше измислен номерът с изнасянето на измамата в чужбина – ромът собственик се оказваше с местожителство в Румъния, например. Това напълно върза ръцете на данъчните и прокурорите. Както сега им ги връзва по отношение на телефонните измамници, които също разгръщат дейност от Румъния и никой нищо не им прави. 
 

Че има трансгранична престъпност – е ясно. Че и в другите държави от ЕС измамниците не спят – също. Само че правят впечатление някои национални особености. Например това, че измамите с ДДС дълго време имаха картбланш директно от парламента – там умишлено не затягаха режима по прехвърляне на кухите фирми години наред. Злите езици казват, че това е било умишлено – според тях източеният ДДС се крие в активите на мафиотите, които стоят зад управляващите, и част от него пълни партийните им каси. Това е много вероятно, защото някои ДДС измамници все пак бяха заловени, и понякога се виждаше, че сред тях има хора с политически, митнически или данъчни протекции. За тези хора обаче не се чу да получават тежки присъди и да връщат ДДС-то. Конфискуваните имоти и пари на ДДС измамниците не са много. Прави впечатление, че осъдените са предимно по-дребни тарикати, не беше докарано до присъда нито едно дело, в което да се разкрие голяма схема, комплекс от измами. А е сигурно, че има едри играчи, които гърмят бушон след бушон и винаги се измъкват сухи. Осъдените данъчни и митничари, съдействали за източването, се броят на пръстите на едната ръка. Осъдени политици няма и няма да има. 
 

Това е положението с преследването на дедесарите. Затова е голям скандал, когато данъчните се оправдават, че не можели да направят нищо повече. Те самите признават, че разкритите измами са благодарение на ревизии, които други институции са им възложили. Да не говорим, че и тези милиарди нямаше да ги знаем, ако не беше неправителствената организация БОЕЦ да зададе въпроси. И заради шума, който се вдигна нежелателно, сега НАП щяла да взема мерки. 

За дължимите стотинки данъчните сами вземат инициативата, а когато става дума за стотици хиляди – нещо ги възпира. 

Вариантите са два – некадърност и табу заради политически чадър. През годините данъчните и прокуратурата разкатаха фамилиите на не един критик на управляващите. И съответно издадоха индулгенции на множество близки до властта. Така че всички знаем – държавните органи са всесилни – тях не ги спира нито закон, нито съдебно решение, нито етични правила. Те са способни да изтормозят всеки в държавата, затова е много нахално, когато се правят на умрели лисици. 
 

И като стана дума за това, човек веднага се сеща за продажбата на стратегическото предприятие ЧЕЗ, елемент на националната сигурност, нищо, че формално не се водело такова. И там данъчни, прокурори и служби, барабар с цялото правителство, кършат пръсти, че нищо не могат да направят. Цялата шизофрения по случая вече дойде много на данъкоплатците, затова е важно да си изясним: 
 

Ако всичко още от самото начало беше наред, защо премиерът накара енергийната министърка Теменужка Петкова да си подаде оставката и тя го направи светкавично? Ако никой в държавата не може да направи нищо по отношение на сделката между чешката компания (предимно държавна) и фирмата "Инерком" на доскоро неизвестната Гинка Върбакова, защо Бойко Борисов възложи на ДАНС, НАП, КЕВР и КФН да направят пълна проверка, а те го увериха, че ще го направят незабавно? И какво се случи, та Петкова спаси кожата?

Няма как тези пари да бъдат проверени, защото реално плащане все още няма, баламосва ни поредният министър с пазарджишки уклон. Законът за прането на пари обаче е развързал достатъчно ръцете на всички всевластни органи в държавата, стига да имат желание. И е задължил десетки лица да докладват на ДАНС, щом имат съмнения за мръсни пари, още преди сделките да са станали факт. Значи те могат, а спецслужбите – не. 
 

Отделно знаем, че ДАНС вече една година следи тази сделка, значи има пълна информация и за участниците в нея, и за банковите гаранции, и за куклите и кукловодите им. Обаче явно тази информация не трябва да излиза наяве, няма друго обяснение.

Източник: segabg.com