Миналата година една малка фирма от Русе накара много хора и медии в страната да заговорят за нея заради решението ѝ да въведе все по-популярната по света четиридневна работна седмица.

През лятото на 2019 г. „СИП 2000“, консултантска фирма, базирана в крайдунавския град, избира да съкрати работната седмица на служителите си с един ден. Бизнес събитие от началото на същата година вдъхновява управителя на фирмата Петър Петев да вземе това необичайно решение.

Фирма в Русе въведе четиридневна работна седмица (видео)

„Първото нещо, което се забеляза, беше усещането за новаторска бизнес култура и откровено повдигане на настроението в офиса. Това се отрази много положително на изпълнението на задачите на всички наши служители“, разказва той.

Макар и да има някои резерви в началото, той смело решава да направи този експеримент. Година и половина по-късно резултатите са красноречиви.

„Продължаваме и сега със същото съкратено работно време. Към настоящия момент не намираме причина това да бъде променяно“, казва управителят. По-кратката работна седмица води след себе си редица подобрения в дейността на компанията. „СИП 2000“ регистрира 25% повишение на приходите си. „Служителите са по-съсредоточени, знаейки, че имат един ден по-малко за работа. Няма нито една задача, която да не е изпълнена в срок“, посочва Петев.

По думите на управителя, броят на клиентите не се определя от дължината на работната седмица, а и продължителността ѝ по никакъв начин не се отразява на качеството на извършените задачи. След като отчита скок на приходите, Петев увеличава заплатите на подчинените си, при това със значителен процент, в зависимост от индивидуалния принос на всеки служител.

Същевременно са спестени немалко разходи за комунални услуги. Фирмата се мести в по-малък офис, защото след въвеждането на четиридневна седмица се редуцира и броят на служителите, които физически ходят на работа в офиса на компанията. Така разходите ѝ спадат наполовина, в т.ч. за наем, електричество, почистване и други. Самите служители също икономисват немалко разходи за транспорт, тъй като много от тях живеят далеч от бизнес центъра, в който се намира офисът.

„След като този модел стана публично достояние, много колеги от различни институции започнаха да звънят и да питат, къде на шега, къде наистина, дали има свободни работни места при нас“, споделя още Петър Петев.

Да мислим продуктивно

Подобно на „СИП 2000“, британската консултантска фирма Think Productive въвежда четиридневна работна седмица, но още през 2011 г. Там служителите имат пълна свобода да избират как да се трудят – от понеделник до четвъртък или от вторник до петък; ако някои се чувстват по-добре при 5-дневна седмица, могат да се върнат към нея; работата може да бъде по 8 часа дневно или по-малко, с един допълнителен петък в месеца. В момента компанията има петима служители на пълен работен ден и един – на непълен. Целият екип работи дистанционно.

От Think Productive са убедени, че промяната е повишила производителността и благосъстоянието на компанията, като по-кратката работна седмица е направила и шефовете, и подчинените още по-фокусирани върху задълженията им. „Установихме, че предлагайки тази гъвкавост, хората ни се чувстват уважавани и обгрижвани, и това ни помогна да изградим невероятно сплотен екип и култура на доверие“, казва Кейтлин Фокс, която до ноември месец т.г. отговаря за бизнес развитието в компанията. Според вътрешно проучване три четвърти от членовете на екипа смятат, че се връщат на работа по-мотивирани след 3-дневен уикенд и че по-кратката работна седмица ги кара да отлагат по-малко служебните си задължения.

Преминаването в режим на четири работни дни не става като с магическа пръчка. Този модел изисква повече планиране по отношение на почивките и отсъствията на персонала на фирмата. „Координацията е наистина важна, за да сме сигурни, че по-кратката ни седмица няма да се отрази на отношенията с нашите клиенти. Като цяло необходимата допълнителна подготовка си заслужава за изграждането на щастлив, по-мотивиран екип“, смята Фокс.

Така например работните процеси в компанията са рационализирани, срещите са станали по-концетрирани, а времетраенето им е намалено. Същевременно служителите икономисват време и средства, като спестяват пътуванията до работа и обратно, и печелят един допълнителен ден почивка.

Все по-голям интерес по света

През последните няколко години моделът на четиридневна работна седмица се обсъжда все по-широко, макар още да не се прилага в глобален мащаб.

Мicrosoft в Япония изпробва 4-дневна работна седмица и увеличи продуктивността с 40%

Една от най-големите частни компании, които го прилагат, е японският офис на Microsoft. Технологичният гигант обяви, че експеримент за намаляване на работната седмица с един ден е довел до близо 40% повишаване на производителността, съобщи американското издание Business Insider към края на миналата година. Microsoft Japan затваря офисите си в петъците на месец август 2019 г. и впоследствие установява, че е спестил доста пари от електричество и офис ресурси. Количеството отпечатана хартия е намаляло с 58,7%, а потреблението на електроенергия е спаднало с 23,1% в сравнение със същия месец предходната година.

Британецът Андрю Барнс, собственик на новозеландската фирма за имоти Perpetual Guardian, след кратък и успешен експеримент, през 2018 г. въвежда за постоянно четиридневна работна седмица в своята компания. Той е създател и на 4 Day Week Global – нестопанска организация, целяща да осигури платформа за съмишленици, които се интересуват от този нов модел като част от работния процес на бъдещето. „От опита на компаниите, които вече са въвели четиридневната седмица, става ясно, че производителността наистина се подобрява и организациите виждат повишена ангажираност от своите служители“, казва той.

Неговите изводи се потвърждават и от изследване на Henley Business School във Великобритания, проведено през лятото на 2019 г. сред 500 бизнес лидери и 2000 служители. То показва, че сред компаниите, които вече са имплементирали четиридневната работна седмица, почти две трети (64%) са отчели подобрения в производителността на персонала, а този нов модел на работа би могъл да спести на бизнеса в Обединеното кралство приблизително 104 милиарда британски лири годишно.

Според Барнс, освен значителни социални придобивки, намалената работна седмица носи ползи както за икономиката, така и за обществото като цяло. „Една четвърт от служителите имат проблем със стреса и психичното здраве. Новият режим намалява напрежението и осигурява по-здрави служители. Броят на болничните спаднаха наполовина след въвеждането на този модел на работа. Проблемите със здравето представляват големи разходи за обществото и по-добрият баланс между професионалния и личния живот много помага за намаляване на разходите на правителствата за здравно осигуряване“, настоява той.

По думите му, най-хубавият аспект на по-кратката работна седмица е, че не струва нищо на бизнеса. „Заплатите остават същите, но производителността и рентабилността нарастват“, изтъква още Барнс.

Пандемията като катализатор

Пандемията тотално обърна представата за присъствие в офисите и създаде условия за промяна и реорганизация на работния график. Много работодатели си дадоха сметка, че е по-важно дали задачите са изпълнени, а не къде. И ключовото е сроковете да бъдат спазени, за което съвсем не е нужно шефовете да бдят над главите на подчинените си. Дори консервативни фирми в момента изглеждат по-отворени към възможностите за въвеждане на дистанционна работа.

Според Барнс все повече фирми обмислят въвеждането на четиридневна работна седмица. „Карантината до голяма степен показа, че времето в офиса изобщо не е свързано с продуктивността. Шефовете на компаниите видяха, че не е необходимо да контролират своите служители по време на карантината, защото те продължиха да изпълняват задачите си по същия начин, а някои дори показаха и по-добри резултати“, казва той.

В края на август най-големият професионален съюз в Германия – IG Metall, се обяви в подкрепа на преминаване към четиридневна работна седмица. А много големи германски компании като Bosch, ZF Friedrichshafen и Daimler наскоро сключиха споразумения за намаляване на работното време. Такива преговори се водят в момента и в Continental и Airbus.

Петър Петев, управителят на „СИП 2000“, смята, че намаляването на работната седмица ще доминира през следващите години и ще преформулира служебните ангажименти на трудещите се хора в световен мащаб. „Интересен факт е, че с въвеждането на работата от вкъщи по време на пандемията, в периода март–юни тази година, имахме драстично увеличение на ефективността спрямо работата от офиса, но всичко това е въпрос на самосъзнание на служителя“, коментира той.

„Най-големият извод не е, че трябва задължително да преминем към по-кратка работна седмица или че ни е необходима машина на времето, за да свършим всичките си задачи“, коментира Джойс Мароуни, изпълнителен директор на Института за работна сила към Ultimate Kronos Group. Той смята, че по-скоро фирмите и организациите трябва да помогнат на хората да премахнат отвличащите вниманието фактори, неефективността и административната работа, за да им позволят да се трудят с пълен капацитет. Това ще предостави повече време за иновации, сътрудничество, развитие на умения и взаимоотношения и качествено обслужване на клиентите.

Възможна ли е 4-дневна работна седмица у нас?

Има ли бъдеще четиридневната работна седмица в България

На този етап обаче намалената работна седмица не може да бъде въведена масово нито на глобално ниво, нито в България. Страната има да извърви дълъг път в това отношение и първо трябва да се погрижи за някои още по-важни неща, свързани с условията на труд и социалните придобвки за трудещите се.

По думите на специалистката по човешки ресурси Нели Христова, четиридневната седмица определено би направила една компания много по-примамлива за кандидатите за работа. Тя смята, че част от работодателите у нас наистина биха били отворени към подобна промяна. Много ИТ компании например биха въвели такъв модел, запазвайки настоящото ниво на продуктивност заради повишената мотивация.

Въпреки добрите резултати приложението на този подход е доста нишово. Той може да се използва най-вече при консултантски и креативни фирми, които могат да си позволят намален капацитет. В производствените отрасли обаче намалената работна седмица е по-скоро невъзможна. Има също така цели професии – като учители, медицински сестри, търговци, служители в заводи, доставчици на стоки и хора, които обслужват директно клиенти, – при които съкращаването на седмицата с един ден би било трудно. Това би означавало директно вдигане на разходите за персонал, и то значително, както и нужда да се назначат още хора, които да поемат опразнените работни смени. Всяка толкова драстична промяна в бизнеса носи и финансов риск и изисква внимателно планиране и координацията на работния процес.

Междувременно много специалисти в областта на трудовото законодателство смятат, че процесите на работа в България са тромави и се нуждаят от реформиране. Според Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара, на четиридневната седмица трябва да се гледа в по-широк контекст и с оглед на икономическата целесъобразност. Той посочва, че в страни като България с по-ниски доходи дължината на работната седмица очевидно не може и не бива да бъде намалявана твърде много спрямо това, което се случва в останалите страни в ЕС и в конкурентните пазари.

Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България смята, че страната е на етап, в който подобна практика може да стане масова само ако има спешна нужда от това. Целта може да бъде намаляване на разходите на дадено предприятие или пък запазване на работната сила във време на криза, точно както се е случило с немския автомобилен гигант Volkswagen. При всички положения според него, ако четиридневната работна седмица се превърне в трайна и нарастваща тенденция по света, няма как България да остане назад. Освен това в страната вече има филиали на доста чуждестранни компании, които биха имплементирали тази практика отвън.

Автор: Катя Димитрова

Материалът е част от програма за подкрепа на журналистиката за решения, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България в партньорство с Transitions Online и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“.