8 март е днес – и денят означава много повече от панаир на суетата, в какъвто комерсиалният свят, в който го живеем, упорито се опитва да го превърне. Традиционно цветарските магазини са надули цените, сякаш в опит да дадат урок на сещащите се да направят жест към жените около себе си само в този ден. Международният ден на жената всяка година се превръща в панаир на суетата и малцина се сещат защо изобщо се отбелязва и каква е символиката му. Ето защо решихме да ви я припомним…

История на празника

През далечната 1857 година на 8 март жени работнички в Ню Йорк организират стачка срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Тогава полицията ги разпръска, а две години по-късно на същата дата те основават първия си работнически синдикат. Години по-късно на същата дата се провеждат още протести. Исканията са възнагражденията на жените да бъдат справедливи и да се определят от работата, която вършат, а не от пола им.

И така до 27 август 1910 година, когато в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се взима решение всяка година в една от първите недели на пролетта да се отбелязва денят на работничките и на солидарността. Година по-късно празникът вече е факт в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. От 1913 година се празнува и във Франция и Русия. С времето празникът замира, но все пак някои работнически общности го отбелязват.

През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.

Но да се върнем към жените и правата им днес

Въпреки че са минали близо 2 века от първия път, в който жени протестират с настояване за по-справедливи условия на труд, днес масово се наблюдава разлика във възнагражденията между двата пола. В България картинката е анализирана от Института за пазарна икономика миналата година.

Както се вижда на графиката, жените традиционно получават по-ниско възнаграждение от мъжете. С годините заплатите и на двата пола растат, но разликата в проценти почти не се променя. Продължават някои професии да са традиционно “женски” и те да са генерално по-ниско платени от “мъжките”.

Какво ни казват тези цифри? От една страна – равнопоставеност между половете у нас очевидно няма. От друга – въпреки всички опити на международно ниво да се преодолее дискриминацията във всичките ѝ форми, у нас тя си остава водеща при определянето на кариерното развитие на много хора. Нещо повече – професии, които в други държави са с 50% мъже и 50% жени, у нас продължават да се считат за “мъжки”, защото са по-високоплатени.

И какво от това?

Разпространеното мислене, че уважение заслужават богатите, няма как да не води до влошено отношение към жените като цяло. Тенденциозното им оставяне на по-ниски позиции, даването на отговорности без те да се обвързват с възнаграждението, водят точно до това – неуважение към тях. Все още има сигнали за отказ на работодатели да наемат жени заради “риска” да забременеят. Откази се получават и заради това, че имат малки деца. Все още работодатели си позволяват да съкращават жени в майчинство или дни преди началото му – независимо, че законът не го позволява. А държавата сама по себе си също е лош пример. Повече от 70% от висшите държавни длъжности са заети от мъже.

После идва насилието

На фона на икономическата зависимост, в която са поставени много жени, идва и проблемът с насилието към тях. Всяка пета жена у нас е била жертва на агресия поне веднъж. И това са само данните на Евростат. А колко още не смеят да говорят за проблема?

Днес много от тези жени ще получат цвете от партньора си. Същият, който вчера им е ударил шамар, а утре ще им забрани да излязат от дома си. Вероятно и Георги е носил цветя на Дебора. Но това не му попречи да я реже с макетно ножче. Не попречи и на Орлин Владимиров и баща му да убият Евгения и да съберат тялото ѝ в куфар. Дори не можем да изборим всички примери за насилие над жени от последните години. Насилие, игнорирано от обществото и в някои случаи завършило със смърт.

Протест срещу насилието срещу жени, докато депутатите се забавляват на заседание (РЕПОРТАЖ)

На днешния ден отново напомняме на властимащите, че е наложително да се предприемат реални мерки срещу насилието във всичките му форми. Да се насърчава превенцията, независимо че в нея едни виждат “джендър идеология”, а други “разрез с традиционните ценности”. Защото жената не е “венец около мъжа”, както се бяха изразили радетелите за “традиционно семейство”. Тя е човек с права и задължения към обществото като всеки друг.

Нещо като финал

Скъпи дами, не само днес празнувайте нежността и красотата, които давате на света! И не позволявайте несправедливо отношение, още по-малко насилие на полова основа. Или на каквато и да било основа.

Скъпи мъже, не само днес жените заслужават уважение. Всеки ден е ден, в който да го демонстрирате и да го получавате в замяна. Но не забравяйте, че светът е устроен така, че не можем едни без други. Така че колкото и да се иска на някои от вас да имат само права, а жените – само задължения, в XXI век това е далеч от истината. И ще става все по-далеч.

Пожелаваме на всички днешният празник да е красив и споделен! Защото 8 март е повече от “панаир на суетата”.

По материала работи: Виктория Симеонова

8 март днес – повече от панаир на суетата