“Нямаме повече деца за умиране!”: Уикенд на протести срещу войната по пътищата (РЕПОРТАЖ)

Новината за смъртта на 12-годишната Сияна преди седмица преля чашата на обществено примирение с войната по пътищата и доведе до серия от протести в цялата страна. Както и до порция обещания от политиците най-после да предприемат някакви мерки срещу нея. Обещания, които и друг път слушаме, като се случи трагедия. А дни по-късно са заметени под килима заедно с досиетата на пияните, дрогирани и неправоспособни шофьори, които убиват хора, а после получават условни присъди, коментира репортерът ни Виктория Симеонова.

Ние от “Господарите” сме били на много протести с различни каузи. Но толкова тъжни протести като тези, събрали болката на толкова много семейства, загубили близките си, не бяхме преживявали. Никой не заслужава да бъде на мястото на майката на Ани, бащата на Филип, дядото на Сияна… Никой не заслужава да получава телефонно обаждане, че детето му повече няма да се върне у дома; че стаята му ще остане празна; че мечтите му ще останат несбъднати. Никой не заслужава да умира на пътя - сам, в непоносими болки и със страх, който разяжда.

Кой обаче е виновен за смъртта на толкова невинни хора? Шофьорите? АПИ? Полицията? Не, не и не. Виновни сме всички ние като общество. Защото даваме рушвети на полицаите, за да си затворят очите и този път. Защото пресичаме на червено, бързайки неясно за къде. Защото избираме политици, които назначават некомпетентни ръководства на регулаторите. Защото вярваме, че на нас няма да се случи нищо лошо, а щом се случи, обвиняваме другите. Виновни сме, че не се научихме на граждански контрол и неподчинение. Не се научихме на масови протести, когато виждаме, че системата работи срещу нас. Не се научихме да казваме СТОП на джигитите, тарикатите и корумпираните чиновници. Не се научихме… няма и да се научим.

Всеки път, когато загине човек на пътя, следват празни обещания. Често и протести. А после… съдебен процес, продължаващ десетилетия и често завършващ с условна.

Тук е така, скъпи приятели. Но от нас зависи това да се промени. От нас зависи чудото да не е за 3 дни, а докато не стане реалност - чудото, наречено право на живот. Не трябва да спираме с протестите, петициите и натиска към институциите, докато не видим на практика действия за справяне с войната по пътищата. Ограничения, строги и бързоизпълними наказания, контрол по строителството и поддръжката на пътищата - това са малка част от мерките, които е задължително не да ни се обещават, а да се случат на практика. Защото нямаме повече деца за губене.

Сигнализирайте ни за всякакви злоупотреби, измами и корупция на gospodari.com.