Все повече хора искат да напуснат България през следващите години в търсене на по-добър стандарт на живот. Това показва проучване на Националния статистически институт с фокус миграцията, проведено като част от Националното преброяване през 2021 г. Данните са обобщени от “Капитал”.

Данните, на база на извадка от близо 13 хил. души, анкетирани по време на преброяването, показват, че 12% от хората имат намерение да се установят извън България. Делът е нараснал в сравнение с предходното подобно допитване преди 10 години с около 5 пр. пункта. Най-силно изразени са тези нагласи сред младите хора на възраст между 20 и 29 години. Близо една четвърт от тях планират трайно да се изселят зад граница.

Всеки четвърти българин би заживял в друга държава

Ако към бройката се прибавят трудовите мигранти, както и тези, които планират да живеят в чужбина под 1 година, процентът на българите, които може да напуснат страната нараства до 20%.

Изследването подчертава задълбочаващите се негативните демографски тенденции, които представляват един от най-сериозните рискове пред развитието на страната. Именно задържането и подобряването на човешкия капитал е ключово условие за това България да догони средноевропейските нива на доходи. Ако не се вземат мерки обаче, работната сила в страната се очаква да се свие с над една трета до 2070 г. Това показват оценки на Европейската комисия. Засилването на миграционните нагласи през последните 10 години говори зялостна липса на държавна стратегия за разрешаване на демографските проблеми.

Възрастови групи на потенциалните емигранти

Броят на потенциалните емигранти във всички възрасти се увеличава в сравнение с преброяването през 2011 г. Сред младите обаче тези нагласи са най-силни. В бъдеще това може да окаже негативно влияние върху броя и структурата на населението в страната, предупреждават от НСИ. Това означава, че най-много ще намалява населението в трудоспособна възраст, което създава добавената стойност в икономиката и поддържа социалната система. Но освен това напускането на млади хора се очаква да се отрази негативно и на раждаемостта и допълнително да влоши естествения прираст на населението.

Причини за емиграция

Предимно икономически са причините, които карат толкова голяма част от българите да искат да живеят в чужбина. Над половината (57.5%) от анкетираните са готови да заминат, за да си осигурят по-добър стандарт на живот. А 22% искат да получават по-високи доходи и да могат да спестят пари.

Образователна степен на потенциалните емигранти

Според проучването, българите с по-висока образователна степен са по-склонни да емигрират. При висшистите делът достига близо една пета, ако се включат трудовата и краткосрочната миграция. 14% от тези, които възнамеряват да се изселят, са готови да го направят още тази година, а над една трета – в близките 2-3 години. Останалите планират това да се случи след не повече от 5 години.

Предварителни данни от преброяването показаха, че през десетилетието до 2021 г. населението е намаляло с над 844 хил. души, като около 344 хил. българи са емигрирали.

Дял на вътрешна миграция

Българите, които имат намерение да се преместят да живеят в друго населено място в рамките на страната, са 13.8%. В това число влизат и тези, които го обмислят, но все още се колебаят. И тук нагласите са най-силни сред по-младите, а с напредване на възрастта намаляват. Твърдо решилите да сменят своето местоживеене посочват като причина търсенето на работа, по-добри условия на живот и по-високи доходи. Те са общо близо 3%.

Все повече хора искат да напуснат България