Защо винаги абитуриентите са ни виновни?

„В ден днешен младите хора мислят само за себе си. Липсва им уважение към по-възрастните. Прекалено нетърпеливи са. Говорят така, сякаш знаят всичко и притежават цялата мъдрост на света. Особено момичетата, нескромни и с липса на женственост в начина, по който се обличат, вървят и говорят“.

Този цитат не е от бабата на някой настоящ абитуриент, а се приписва на древногръцкия философ Сократ. И е изключително подходящ пример за това, че недоволството към по-младите от нас изобщо не е нещо ново. Винаги в човешката история по-старите хора са гледали с критично около към наследниците си, забравили вече своите собствени слабости от времето, когато са били на тяхната възраст.

След броени дни хиляди дванадесетокласници ще напуснат училище завинаги и ще се гмурнат в дълбините на живота. Шумните и цветни празненства, най-често лишени от естетика и чувство за умереност, ни карат да си припомним възмущението от следващите поколения.

Бербатов прибра висящ от кола абитуриент (видео)

Защото ние, от камбанарията на зрелостта, не само вече сме научили всичко за живота, но никога преди не сме грешили. Не и като „сегашните млади“.

Вероятно е предмет на дълги дискусии между психолози тази общочовешка характеристика да осъждаме наследниците си, виждайки в тях по-лоши черти, отколкото може би заслужават. Това се случва от векове.

„Младите не стават“. Или поне „Притеснявам се накъде отива този свят“.

Вероятно това са мислили за нас нашите собствени родители. Вероятно това са мислили за нашите родители бабите и дядовците ни. Същите страхове носим и ние в себе си. Особено в ерата на високите скорости и манията по TikTok. Но нещата не са толкова различни.

Всяко следващо поколение носи със себе си повече свободи, по-широк мироглед, по-отворени към света умове. И добре че е така! Защото именно поради тази причина обществото ни става все по-образовано, все по-толерантно и все по-емоционално интелигентно. И границите и различията се размиват до степен, в която наистина тази планета ще се усеща като едно голямо семейство.

Безспорен факт е, че младежите стигат и до крайности. Информационният поток не е лишен от новини, показващи бясно каращи млади шофьори, които отнемат животи или най-малкото стигат до сериозни пътни произшествия. Или такива, способни да убият човек заради едно шише ракия.

Около 24 май действително виждаме огромен брой млади хора, които в най-добрия случай са пияни от употребата на алкохол. Мнозина обаче не се ограничават само до спиртните напитки и стигат още по-далеч, дрогирайки се и застрашавайки сигурността на себе си и на хората около тях.

Можем ли обаче да съдим само и единствено тях?

Неслучайно от древни времена се казва, че мозъкът на един подрастващ е „табула раза“. Една чиста дъска, по която семейство, училище и общество трябва да с особено внимание и с огромна отговорност да пишат.

Когато виним младите за каквото и да било, трябва да си спомним, че от нас зависи какви ще бъдат те и как ще постъпват. Зависи най-вече от родителите, които често пъти очакват да оставят детето си в училище и учителите да свършат цялата работа. А това е невъзможно. Зависи от всички нас като граждани, дори да нямаме свои деца. Ежедневно даваме примери, добри или лоши.

Всеки ден по пътищата биват засичани десетки шофьори, употребили алкохол или упойващи вещества. Далеч не всеки път това са 18-годишни хлапета, дори напротив. Ако един син вижда баща си в подобно състояние, как мислите, дали не би последвал неговия пример? Дали не би изпитвал същото чувство за безнаказаност, особено ако този баща не е… случаен?

Кристиан Николов иска да го оправдаят за катастрофата, в която уби Милен Цветков

Всяка година около баловете виждаме и компилации с нелепо изглеждащи дванадесетокласнички, пременени така, сякаш са се запътили директно към индустрията за възрастни. Препечени в солариума, с пълен набор от хиалурон и силикон там, където може, с „рокли“, които за повечето хора са всъщност бельо. Интимно бельо. Тези гледки не ни харесват. Осмиваме момичетата и цъкаме с език. Защо тогава позволихме чалга културата да се разрасне до такава степен, че да засяга аспекти в живота ни, далеч отвъд музиката?

Абитуриенти 2022 се правят “на леща” и “на Мата Хари” (видео)

Защото точно това се случи с чалгата. Това вече не е музикален жанр, това е лайфстайл. Ние не го изкоренихме овреме, а му позволихме да посее семена навсякъде около нас. И сега сме недоволни.

Ето защо, когато ни хрумне да обвиним младите за нещо, е добре да разкритикуваме първо себе си.

Да си спомним, че темата е много по-дълбока и сложна, отколкото ни се иска, както и че „всяка крушка си има опашка“. Ние сме допуснали те да виждат и низкото. Давали сме им пример, градили сме с обратен знак това общество в продължение на десетилетия. И ако искаме да изкореним постпреходната мутро-чалга “революция“, ще трябва да се потрудим сериозно.

И още нещо. Може и да не сте забелязали, но има гимназисти, които печелят конкурс след конкурс, олимпиада след олимпиада. Има и такива, които отказват излишните харчове и суети за еднодневния си празник и отиват на бала с дънки и тениска. А парите, които биха дали за кичозни тоалети, даряват за доброволчески каузи. Съществуват също така младежи, които организират акции по кръводаряване или събиране на средства за свои болни съученици. И такива, които изненадват класните си ръководители по изумителни начини в навечерието на 24 май, благодарни за полученото знание.

Кампанията #steniskanabala предизвиква випуск 2019 да е най-активен и щедър от всички досега

За такива младежи или няма да чуете никога, или ще чуете скромно. Около тях не се вдига толкова врява, колкото около интоксикираните юноши, които чакат май месец, за да се направят на „леща“.

Но не спирайте да вярвате.

Не спирайте да вярвате в младите хора с амбиции и в тези, които четат, обичат, проявяват отговорност. Не е вярно, че хората вече не четат. И сред поколението на родителите ни има огромен брой индивиди, които не са отгръщали книга нито веднъж в живота си. Тези неща не зависят от възрастта и поколението, а от възпитанието, интелекта и отглеждането на добрия вкус.

И имайте предвид, че дори някои доста неприятни ситуации може да нямат едно лице. Така например, само преди дни, потребителите в социалните мрежи бяха възмутени от кадри на зрелостници, които шестват по улиците на София полуголи, и то с нарисувани сърп и чук и други обезпокояващи знаци по себе си.

Малко след това стана ясно, че младежите са възпитаниците на Софийската математическа гимназия, едно от най-престижните учебни заведения в страната. Тогава се разбра още, че само тази година от СМГ има поне три деца, приети в “Оксфорд”, едно в “Харвард”, едно в “Кеймбридж” и т.н.

Беше припомнено, че децата от това училище прославят България не само на световните олимпиади по математика, но и по физика, химия, биология, астрономия и другите науки и изкуства. Сред тях има също така изявени спортисти, певци, актьори.

Разбира се, това не оправдава проявата на лош вкус и не бива да ни успокоява за някои потресаващи гледки, на които ставаме свидетели по това време от годината.

Но е един добър пример за това как истината никога не е едностранчива, нито животът е само черен или само бял. И че е добре да поглеждаме ситуациите от всеки възможен ъгъл.

В този ред на мисли, не се съмнявайте, че идват много по-умни от нас поколения, въпреки всички техни юношески изцепки, които ще видим. Не само защото още преди да проходят говорят по няколко чужди езика и владеят технологиите така, сякаш са се запознали с тях още в майчината утроба. А защото за следващите поколения емоционалната интелигентност ще има още по-голямо значение и ще те умеят да говорят за чувствата си много по-добре. Те няма да се присмиват на хората с паник атаки, няма да им казват „Успокой се“. Нищо ще “повдигат” духа на приятелите си с депресия с изречения от рода на „Стегни се“. За следващите поколения няма да има териториални граници, нито пък религиозни. И, за щастие, няма да съдят околните по цвят на кожата, сексуална ориентация, физически увреждания и каквото и да било друго.

Хубаво е да се научим и да се радваме на младежите, да се вдъхновяваме от тях

Въпреки грешките, които ще допуснат, те имат на какво да ни научат, колкото и да не ни се вярва. И дори да се поизложат на бала – има, сякаш, и по-важни събития и места, на които ще трябва да се покажат и докажат.

Кой знае, може пък да ни изненадат?

Автор: Катя Димитрова

Защо винаги абитуриентите са ни виновни? (Коментарът на „Господарите“)

Защо винаги абитуриентите са ни виновни? (Коментарът на „Господарите“)