Българските илюзии за движение ни развълнуваха днес за Коментарът на “Господарите”.

Седим на едно място, правим една крачка напред, после две назад, след това отново застиваме в неподвижно положение… и така вече цели 2 години. Движим ли се изобщо или се въртим в един порочен кръг, който изглежда, няма нито начало, нито край?

Създаваме си някаква сляпа илюзия за движение и сами се успокояваме, че ще се придвижим до заветната цел. Докато, в действителност, дори не знаем каква за бога е тази „цел“.

Оплакваме се, мрънкаме, недоволстваме… “Ейй, съсипаха я тази държава.” Всеки от нас поне един през живота си е изричал тази фраза. „Съсипаха“? Кой я съсипа? Нима не допринесохме и ние за тази „съсипия“?

Българинът си обича да обвинява околните за собствените си грешки. Много е изгодно, наистина. Ние никога нищо не сме направили. ТЕ съсипаха държавата, ТЕ откраднаха парите, ТЕ изгониха младите и способните в чужбина.

Топ 5 скандални записа на български политици (Коментарът на “Господарите”)

А НИЕ?

НИЕ просто седяхме и гледахме. Това не означава ли, автоматично, че сме помогнали на ТЯХ да съсипят, откраднат, изгонят и т.н. Защото бездействието е също толкова деструктивно, колкото и лошото действие… Дори повече, смеем да кажем.

Защото при една лоша постъпка, можеш да направиш така, че да преобърнеш нещата, да стане тя добра. Но когато не си направил абсолютно нищо, шансът да сбъркаш след това е много по-голям.

Ами, какво да ви кажем, българи…? Последните 2 години са показателни. Кого залъгваме? Последните 30 години са показателни. Ние сами си избрахме управниците, ние сами ги търпим, ние сами продължаваме да ги избираме или просто правим избора да нямаме избор.

Защото… нали… „За кого да гласувам?“, „Всички са един дол дренки.“, „Точно моят глас ли ще промени нещо?“. Да, точно ТВОЯТ глас ще промени нещо. Защото когато всички си кажем, че няма смисъл да дадем своя глас, тъй като той нищо няма да промени, се обричаме на това да се оплакваме после „Ама пак ли тия?“.

Пети поредни избори за 2 години, 30% избирателна активност – рекордно ниска за България. И в момента… гледаме към 6-ти. А после и 7-ми, 8-ми, 9-ти… и така докато не се отърсим от установения „български“ модел и не излезем от порочния кръг.

Да, движим се… илюзорно. Движим се,… но не нагоре, а към дъното… А, може би вече сме го стигнали? Просто българинът е твърде горд, за да го признае.

Автор: Борислава Василева

Българските илюзии за движение