Проучване показва дали в учебниците трябва да се говори за расизъм, Холокост и хора с увреждания. България от дълги години изтъква пред света, че е спасила евреите си от изпращане в лагерите на смъртта по време на Втората световна война. Но запитани дали в учебниците трябва да има информация за историята на антисемитизма в Европа и Холокоста, над една четвърт (27%) от българите отговарят с “Не”. Още 12% казват, че нямат отговор на този въпрос за възпитанието на децата в училище, пише Дневник.

Оцелели от Холокоста споделят историите си с помощта на изкуствен интелект (видео)

Все пак 61% отговарят в България с “Да” и сред 27-те страни от ЕС само Румъния е с 52% “да” и 43% “Не” (5% са без отговор”). Има и нюанси – “Напълно съгласен” са избрали 27% от анкетираните българи. А 34 са се спрели на “склонен съм да се съглася”.

Това показват резултати от проучване “Евробарометър”, посветено на толерантността в европейските общества към различията и дискриминацията. От тези между жени и мъже до тези между хората с различна от обичайната сексуална или полова идентичност. То е проведено през април и май 2023 г. И бе публикувано в последните дни на миналата година. Резултатите сочат, че сред българите изглежда има едно твърдо ядро от около и над 20%, което е против ограмотяването на децата в училище за различията между хората в обществото.

От него се вижда, че на противоположния полюс спрямо България и Румъния по въпроси за учебните материали, обясняващи антисемитизма и Холокоста, са Швеция (99% одобрение), Нидерландия (97%), Дания (92%) и Италия (91%).

Мнозинството

Голямото мнозинство от анкетираните европейци смятат, че училищните уроци и материали трябва да включват информация за многообразието. Като това е особено важно, когато става въпрос за уврежданията (средно 89%) и расизма (86%).

В отговорите си за това дали българските деца да учат за расизма анкетираните почти повтарят резултата от въпроса за Холокоста. 65% съгласни, 33% са несъгласни и 9% не знаят. И тук България и Румъния са на дъното в ЕС по одобрение. Това не е някаква характерна особеност на района, защото в Гърция с “да” са отговорили 95%.

В България може години наред да се чуват критики и недоволство, че населените места и обществените сгради не са пригодени за хора с увреждания. Или че няма развити социални грижи за тях. Но проучването показва, че над една пета от българите (22%) дори не искат децата да учат в училище за проблемите на хората с увреждания. Как се чувстват и какво може да се направи за тях. Други 7% казват “Не знам”.

Ромската култура

И тук само Румъния е след България в отговорите по този въпрос. Той е задаван и през 2019 г. Изводът на авторите на доклада за “Евробарометър” е, че днес европейците са по-склонни тази тема да присъства в учебниците. Така е в 17 държави, сред които се открояват Италия (+16 процентни пункта) и Словакия (+12 п.п.). България не е помръднала за пет години в одобрението си (71%). Но пък с три процентни пункта са се увеличили несъгласните.

Подобряване с 4 пункта до 48% има за одобрението в учебните материали да се говори за ромската култура и история. Несъгласните 45% остават непроменени спрямо 2019 г. Крайният резултат е, че България е на последно място в ЕС по това предложение. Мнозинството не искат или не знаят дали искат децата да научават за ромите. Нещо, подготвено от учени, познавачи на тази група от сънародниците им и нейни представители и представено професионално за съответната възрастова група в училище.

Средно за ЕС над две трети от респондентите смятат, че уроците и материалите в училище трябва да включват информация за съществуването на множество полови идентичности. Например трансджендър; 68%. И сексуални ориентации (например лесбийки, гейове или бисексуални; 71%). В България това е приемливо за 34%. Почти шестима от десет (58%, увеличение с 8 пункта за пет години) са против.

Дискриминацията

Почти четирима от всеки десет респонденти в ЕС (38%) смятат, че дискриминацията, основана на това, че са мъже или жени, е широко разпространена в тяхната страна. Франция (57%) е единствената страна, в която повече от половината респонденти твърдят, че дискриминацията, основана на този признак, е широко разпространена. Повече от четирима от десет души твърдят това в Швеция (50%), Нидерландия (48%), Кипър (46%), Италия (45%) и Белгия (44%).

В другия край на скалата по-малко от една четвърт от анкетираните в България (19%), Чехия (20%), Полша и Финландия (и двете по 21%). И в Латвия (22%) казват, че дискриминацията, основана на пола, е широко разпространена в тяхната страна.

Въпрос дали за такава дискриминация е редно да има информация в учебниците не е включен в проучването.

Проучване показва дали в учебниците трябва да се говори за расизъм, Холокост и хора с увреждания