Българските институции се разминаха в очакванията си за влизане в еврозоната. След като стана ясно, че страната ни все още не изпълнява само ценовия критерий за влизане в еврозоната, Министерството на финансите и Българската народна банка се разминаха в очакванията си кога страната ни трябва да въведе еврото.

Двете институции първо изпратиха една и съща позиция до медиите, пише Дневник. В нея се казва, че очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци и до края на годината този критерий трябва да бъде изпълнен.

“Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната“, написаха от двете институции.

Politico: Европейската банка ще информира София, че не сме готови за еврото от 1 януари

След това обаче управителят на БНБ коментира в интервю за БТА, че според него присъединяването на България в еврозоната през 2025 г. остава реалистично. По думите на Радев основните предпоставки да можем да приемем еврото през 2025 г. са две. “Намаляване на фискалната експанзия и намаляване на бюджетния дефицит през настоящата година с около 1% от БВП”, както и “проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие”.

Според финансовия министър Людмила Петкова обаче началото на 2026 година ще е по-подходящ момент за влизане в еврозоната, за да има достатъчно време бизнесът, институциите и гражданите да се подготвят, след като страната ни изпълни всички критерии и това бъде установено с нови, извънредни доклади. “От практическа гледна точка началото на годината е дата, която е най-подходяща“, заяви Петкова.

Премиерът Димитър Главчев също коментира темата в началото на днешното правителствено заседание.

Главчев също заяви, че очаква до края на годината страната ни да е покрила всички критерии за влизане в еврозоната.

„Европейската централна банка и Европейската комисия установиха, че България е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, с изключение на един – ценовата стабилност. Очаквам до края годината страната ни да изпълни и този критерии и ще поискам извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и от ЕК и ще можем да покажем готовността си за присъединяване към еврозоната“. Това заяви министър-председателят Димитър Главчев в началото на днешното правителствено заседание.

Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Междувременно Министерският съвет прие проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Той цели да осигури гладко и безпроблемното въвеждане на единната европейска валута, да повиши прозрачността и информираността на гражданите и бизнеса за процеса. Това съобщават от правителствената пресслужба

С предложения проект се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица в България. Законопроектът определя принципа за защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. С него се уреждат и правилата за превалутиране и закръгляване, въвежда се период за двойно обозначаване на цените на стоки и услуги, както и на двойно обращение на двете валути, за да се гарантира високо ниво на прозрачност на процеса и да се създаде възможност за адаптация на обществото. Същевременно се регламентира и процедурата по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро.

Проектът на закон е съгласуван и с Европейската комисия, и Европейската централна банка, които са изразили своите положителни становища по него.

Българските институции се разминаха в очакванията си за влизане в еврозоната