Българските миньори са изправени пред мрачно бъдеще заради милиони евро в риск. Това разказва в обширен репортаж “Политико“.

(Не)възможният зелен път или ще има ли живот след въглищата

Като част от Зелената сделка на ЕС, която има за цел да направи блока въглеродно неутрален до средата на века. Брюксел задели 55 милиарда евро във Фонда за справедлив преход през 2021 г. в подкрепа на работниците в бившите въгледобивни индустрии, за да се преквалифицират и да намерят нови работни места.

Но България е единствената страна от ЕС, която все още не е представила подробен план за това как ще бъдат изразходвани парите. Това е предварително условие за достъп до средствата. София вече загуби 100 милиона евро, след като не изпълни предишна цел. И ще загуби още 800 милиона евро, ако не действа навреме за тазгодишния краен срок.

Това се случва, след като през януари българските законодатели гласуваха за отмяна на предсрочното спиране на въглищните централи, договорено с Европейската комисия. Поставяйки в опасност още милиарди от ЕС, свързани с плана за възстановяване след пандемията.

“Загубата на парите е най-големият риск сега… а загубата на работа е най-лошият сценарий”. Това каза Радослав Рибарски, депутат от българската парламентарна комисия по енергетика, който представлява въглищния център на страната Стара Загора. Добавяйки, че “наистина (се съмнява)”, че правителството “ще успее за толкова кратко време”.

Миньори, неправителствени организации и местни жители обвиняват правителствата на страната. Те преминаха през силни политически сътресения през последните две години заради постоянните забавяния. Политиците биват критикувани, че отлагат болезнени решения, вместо да изготвят планове за преход от въглищата, отбелязва “Политико”.

“Нищо не беше направено”, коментира Живко Тодоров, кмет на Стара Загора. Районът е дом на 11 хил. работници във въгледобива и на комплекса “Марица-изток”. Там три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид във въздуха всяка година. “Никой не иска да носи негативните политически последици – те искат да го оставят за следващото правителство и да протакат.”

Въпреки че крайният срок за представяне на плана е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че комисията обикновено се нуждае от шест месеца, за да прегледа документа. По думите на Рибарски, което създава бързо свиващ се времеви прозорец.

Има признаци, че София може най-накрая да направи завой след идването на власт на новото правителство, се отбелязва в статията.

“Имаме идея как да подходим към този процес”. Това каза българският премиер Николай Денков пред “Политико”, твърдейки, че ще представи нови идеи на ЕС през “следващите няколко седмици”. И даде знак, че е получил удължаване “до края на септември” след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в сряда.

“Ключовият момент е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо трябва да следва икономически аргументи. А също и технологични изисквания, отбеляза той. В същото време трябва да се грижим за хората, които са там.” “Не е лесно, чувствително е, но е осъществимо”, допълни премиерът.

“Политическа буря”

Макар Полша често да е изправена пред най-суровите критики заради силната си зависимост от въглища, България в икономиката на ЕС е с най-висока въглеродна интензивност. И все още разчита на черното гориво за производството на около една трета от своята електроенергия.

До половината емисии на въглероден диоксид в страната все още идват от производството на въглища. Това смята Мартин Владимиров, ръководител по енергетиката и климата в Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст.

Това прави прехода от въглищата спешен въпрос, особено в светлината на климатичните цели на ЕС.

Но местните жители и работниците във въгледобива се съмняват в този ангажимент. Те казват, че последователни правителства не са успели да комуникират ясно за своите планове. Както и да ги последват с конкретни мерки.

“В огромна степен не се приема идеята за справедлив преход и постепенното спиране на въглищата. Тук в региона… няма (усилия) информацията да бъде представена по прозрачен начин”. Това каза Румяна Грозева, която ръководи Агенцията за регионално развитие в Стара Загора. Обединяваща местни заинтересовани страни за планиране на процеса на преход.

Грозева отбеляза, че не е разговаряла с правителството от 2021 г., когато София за първи път започна да изготвя своя план за преход от въглищата.

“Никой от кметовете, никой от градските съвети, никоя от фирмите. Никой от нас не беше включен през последните две години”. Това посочи тя, добавяйки, че без средствата от ЕС справедливият преход на региона ще бъде “невъзможен”.

Забраняват печките на дърва и въглища в София от 2025 г. (видео)

Местните са все по-загрижени за въздействието. 30-годишният Красимир Иванов, инженер от Стара Загора, се тревожи, че “много хора може би ще напуснат”, ако заводите затворят.

Въпросът е огромен проблем за правителството. Като се има предвид, че около 43 хил. души са пряко и непряко заети във въгледобивната индустрия. Това каза Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

“Без значение какво прави правителството, то ще загуби”. Това смята той, тъй като партиите се опасяват, че ангажирането с постепенно спиране на въглищата ще доведе до “политическа буря”. Но неуспехът да се определи крайна дата ще означава, че “електроцентрали и мини ще фалират през следващите няколко години. Както и ще загубят милиарди евро от фондовете на ЕС”.

Корпорации и олигарси

Предизвикателството пред правителството се усложнява от съществуването на гласовити синдикати във въгледобива. Те настояват да се запазят централите отворени.

“Освен това олигархичните мрежи около въглищните централи печелят от статуквото и притискат институциите да не действат”, според Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на централи, транспорт и кетъринг, имат “тесни връзки с политически партии”, допълни той.

По думите му българският магнат Христо Ковачки, който управлява шест въглищни централи в страната, представлява особено предизвикателство.

Миналата година Съдът на Европейския съюз постанови, че един от свързаните с него заводи, “Брикел”, е нарушил правилата на ЕС за замърсяване на въздуха. Докато българското правителство заяви, че е открило “умопомрачителни нарушения” на обекта.

През февруари Европейската прокуратура започна разследване на няколко от заводите, свързани с Ковачки, като разследванията твърдят, че те са фалшифицирали данни за емисиите, за да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на ЕС между 2017 и 2021 г.

Но “нито едно правителство не може да му отнеме лиценза… въпреки че той нарушава екологичното законодателство”, каза Владимиров.

Ковачки заяви пред “Политико”, че неговият “основен приоритет е да осигури плавен енергиен преход, но постепенно”. Добавяйки, че свързаните с него централи “вървят уверено по пътя на пълна енергийна трансформация”.

Бизнесменът твърди, че информацията за нарушенията на “Брикел” за замърсяването на въздуха са “лъжа”. И отказа да коментира твърденията за измами с отчитане на емисиите.

“Катастрофа”

Със или без средства от ЕС, анализатори твърдят, че България има само три години, преди голяма част от въгледобивния ѝ сектор да бъде изложена на риск.

Две от въглищните електроцентрали в страната, собственост на американските фирми AES и Contour Global, се възползват от дългосрочни договори с фиксирани цени. На практика получават държавни субсидии, когато цените на електроенергията са по-ниски от производствените разходи на централите.

Но когато тези договори приключат до 2026 г., същата държавна подкрепа няма да бъде възможна.

Управляващият директор на “AES България” Иван Цанков каза пред “Политико”, че тъй като неговата електроцентрала предоставя “критични системни услуги”, за да помогне за балансирането на мрежата на България, фирмата започва “да проучва различни други алтернативи в допълнение към въглищата, които можем да изгаряме, за да продължи да изпълнява тези важни задължения към системата” след 2026 г., включително биомаса.

Държавната “Марица-изток 2”, най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна подкрепа, но “не е конкурентна на пазара”. Това заяви председателят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред “Политико”. Добавяйки, че по-рано миналия месец тя е продавала на загуба само от плащане на кредити за емисии. Дори преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на работниците.

“Това не може да продължи дълго. Това е неустойчиво”, отбеляза Иванов, твърдейки, че преките субсидии за въглищни централи също ще бъдат незаконни през 2025 г. според настоящите правила на ЕС.

“При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи”, каза Владимиров. Това означава, че “без субсидии … повечето от работниците ще си отидат” до 2026 г.

Въпросът какво правят след това се усложнява от факта, че заплатите на работниците от въгледобивния сектор могат да бъдат с 50% по-високи от средните за региона. Това каза Александър Загоров, ръководител на КТ “Подкрепа”, която представлява 9 хил. работници от индустрията. Ето защо “ние сме принудени да защитим това, което имаме”, допълни той.

“Не знаем какво ще се случи”, каза Загоров и добави, че “най-важното, което искаме, е някакъв план”. Липсата на такъв означава “социална катастрофа”.

Българските миньори са изправени пред мрачно бъдеще заради милиони евро в риск