Ден на Съединението, но наистина ли сме “съединени”? Това е коментарът на “Господарите” и по-специално на нашия репортер Дани Йорданов.

Войната по пътищата е война срещу нас самите (Коментарът на “Господарите”)

Актът на съединяването е събиране на поне две отделни части в едно върху фундамента на здравата връзка помежду им. Този смисъл присъства в корена на думата, а ние като българи сме го изживели в корените на нашата история и памет.

Съединението е едно от най-великите събития в славното ни минало. То доказва, че и със собствени сили можем да постигнем големи дела. Не е нужно някой да ни помага, тъй като имаме достатъчно качества да се справим самостоятелно. С него на 6 септември 1885 г. се осъществява националният идеал за събиране на двете откъснати части от тялото на България – Княжество България и Източна Румелия, земите в Македония остават част от Османската империя за съжаление.

Кои са против?

Най-големият противник на този изключително значим патриотичен акт за България е… Русия. Великобритания също първоначално е против, обаче променя позицията си заради тази на руснаците и така иска да намали руското влияние у нас за сметка на британското. Когато стане въпрос за историята, хубаво е да се каже и тази историческа истина, не само да се гради митология на базата на демагогия, обслужваща дадени политически кръгове. Те точно на това разчитат. Служат си с полуистини и изкривяват до уродливост обективността на историята, за да представят зловещите си интерпретации за събитията. А истината е една – Съединението се случва не заради Русия, то е факт въпреки Русия.

Единомислие

Важно е обаче да отбележим друго, нещо далеч по-ценно – Съединението е възможно само заради единомислието на народа и решителността на водачите му по онова време. Хората са били заедно в решителността и смелостта си, имали са светла мечта и са я постигнали.

Общата визия за бъдещето, общата мисъл за заедност и повсеместното съгласие без разделение и вклиняване на съмнения – това са само три от важните крепителни елемента на историческото събитие. Тяхното осмисляне и споменаване неминуемо би ни накарало да ги потърсим и в наши дни. Налице ли са, вероятно по-разумните биха се запитали. Едва ли…

Днес сме по-разделени от всякога. И никакво Съединение не е възможно точно днес и точно сега. Добре поне, че не ни се налага на нас да го правим. Добре е, че не ни се налага да съединяваме Княжество България и Източна Румелия.

Сценарият

Какво би се получило, ако трябваше в действителност сегашните т.нар. обществени лидери да обединяват две големи части на родината, а ние да имаме съгласие помежду си и да демонстрираме общ подем на идеята, заявявайки себе си категорично!?

От едната страна президентът, копейките от “Възраждане”, Корнелия Нинова и БСП, търсещата си работа Мая Манолова и още няколко маргинални формации, гладни за гласове, биха казали, че Съединението не е изгодно на руснаците. Ще ни вкара във война, трябва ни неутралитет. Така че няма защо да го правим, понеже ще застрашим националната сигурност. Ще искат и референдум за него. Ще има и втори референдум дали джендърите могат да участват в Съединението.

Другите – разните там перачи на Борисов и Пеевски – ще ходят в посолството да питат може ли да има Съединение.

Доган би съединил плажа на “Росенец”, пристанището и сараите отново, защото му се изплъзват, не би имал време и желание да съединява друго.

Пеевски не би могъл да съедини нищо, той е в списъка “Магнитски” и попада под ударите на международни санкции. Пък и сега ходи на работа, как да се разкъса с това работно време на депутат?

Борисов се е съединил вече с Борислав Сарафов и никой не може да го пипне. Слави Трифонов също е осъществил съединяване с… диванчето и от там пише статуси и есемеси на малък Тошко.

Съединението в наши дни би било дело лично, водено от лични интереси.

Ние

Но не само политиците не биха могли да направят Съединението днес. Ние също сме негодни за тази работа като общество. Нито можем да се обединим под знамето на смислена кауза, нито можем да се разберем за приоритетите ни като народ. Всеки има своята лична истина, по модела на политиците (тяхното даже не е и истина). Чакаме само поредната тема, по която да се изкажем в социалните мрежи. Не за да представим добавена стойност с думите си, а нарочно да дразним инакомислещите. И изобщо да не приемаме чуждата гледна точка.

Ако има не Съединение, а Разединение, бихме могли да го направим.

Едно от малкото хубави неща днес е, нека го кажем отново, че не ни се налага да взимаме чак толкова тежки решения като предците ни. Поне засега… Така че поне засега нека бъдем спокойни.

Ден на Съединението, но наистина ли сме “съединени”? (“Коментарът на “Господарите”)