Днес е 24-и май, ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура. Празник на българина. Но как всъщност ние, българите, възприемаме този празник?

Зачудихме се какво за нас е книжовността в наше време. Какви книги четат сънародниците ни и изобщо какво е мястото на словото в забързаното ни ежедневие.

Внезапно в съзнанието ни нахлуха образи на герои от ТВ реалитита, тротинетки и чеченци и абитуриенти на райски газ, при което изскимтяхме на къде сме тръгнали и за какво се борим.

Най-лесното е да се каже, че в България цари повсеместна неграмотност и селяния. Със сигурност имаме много примери за това, особено напоследък, покрай всички скандали в и извън Народното Събрание.

Днес е 24-и май

Но в същото време е вярно, че навсякъде из страната ни има будни хора, които ги е грижа за българската култура и книжовност.

Затова ни се иска този коментар да не е в стил “колко сме зле българите”, а по-скоро да е един искрен опит да проследим накъде се движим, какви са ни навиците и как технологиите се отразяват на отношението ни към езика и книгата.

Може би, пък, българинът чете…?

О, да, звучи парадоксално на фона на всичките новини за бити и убити хора, война по пътищата, Гешовци, Сарафовци и подобни, но ни се ще да вярваме, че навикът да се чете гори в голяма част от българския народ.

Най-вероятно първо трябва да започнем с това какво разбираме под „четене“, защото всеки чете някакви неща – дали са постове във фейсбук, етикетите на продуктите в магазина или прогнозата за времето, четенето като акт е неизбежно.

За целите на това упражнение под четене разбираме тенденциозно отделеното време за запознаване със стойностно произведение, било то художествена творба или научен труд. По възможност времето за прочитането им не трябва да надвишава времето за тяхното осмисляне. Т.е. трябва да има някакво интелектуална усилие. Още по-добре ако то ни обогатява по някакъв начин.

Като хора, израснали в зората на демокрацията, преди масовостта на екраните, имаме по-особено отношение към книгата.

Спомняме си времената на стационарката с шайба и телевизията с два канала – БНТ и Ефир 2. Когато не си пилеехме дрехите с игри навън, ежедневието ни се запълваше с книги-игри, романи и енциклопедии (за по-младите, това е нещо като книжната версия на Google). Те бяха повод за разговори и премеждия с приятели. Дори ги носехме в училище, за да можем да си ги „менкаме“ с другите.

Животът в днешно време обаче е неимоверно по-различен. Съзнанието ни ежеминутно е бомбардирано от кратки късчета нова информация, които фундаментално изменят навиците ни.
Книгата и богатството на речта са изместени на заден план, доминирани от интензивността на образите върху екраните. А те сякаш се увеличават с всеки изминал ден.

Днес, за да си „куул“ трябва да имаш екран на китката, в чантата, в джоба и поне три в къщата, под формата на таблет, лаптоп и телевизор. Времето за внимание е сведено до минимум. Това го прави ценен ресурс в свят, където появата на нещо ново и невиждано е ежедневие.

В това отношение родната статистика показва, че българинът не чете.

Изненадахме ли ви?

Теренно проучване „Българинът и четенето“ на Алфа Рисърч за периода 24 ноември – 5 декември 2021 г. показва, че четенето на книги намаля сред младите. Активните четящи са в групата между 40 и 60-годишните.

Над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. прекарват свободното си време в интернет. Интернет сърфирането постепенно измества и занимание номер едно на българина – гледането на телевизия. Ако за 2016 г. то е характерно за 90% от нас, за 2021 г. то спада на 70%.

Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст – новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли.

Най-стряскаща е статистиката, показваща, че 38% от българите не са прочели нито една книга за последната година.

В същото време, данните от проучването и тенденциите според българските издатели крият по-различен прочит.

60% от анкетираните твърдят, че четенето играе основна роля в живота, като то остава в топ 5 на упражняваните дейности в свободното време. 12% смятат, че от четене смисъл няма.
36% е броят на редовно четящите хора, които са прочели повече от 6 книги за последната година.

Книгоиздателите отбелязват двоен ръст на интереса към български автори и леко увеличаване на търсенето на световна и българска класика. Голям скок бележи и закупуването на книжки за деца.

За същото говори и проучването на Алфа Рисърч. То твърди, че 83% от родителите на деца до 7-годишна възраст им четат.

Предпочитана остава художествената литература с почти 47%. Почти 37% избират научна, професионална или документална литература. Тук са и биографиите на известни личности и книгите за самопомощ.

Колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги, обръщайки се и към глобалната мрежа.

Освен това статистиката не рисува цялостната картина. Тя не включва употребата на kindle устройства или мобилни приложения, пиратстването, книги втора ръка, разменените между приятели или закупените от човека с количката, който ги продава в кашони. Тя не предвижда и закупените издания от чужбина.

Българският език и книжовност са наша иманентна същност, която рядко осъзнаваме. Те са определящи за това как мислим и как се отнасяме един към друг. И ако можем да придадем повече патос на това твърдение, ще кажем, че за нас във всеки един българин се крие душата на творец.

Затова се убеждаваме всеки път, когато се върнем към аграрните си корени и наблюдаваме „селяните“, които са ни отгледали. Отношението им към земята и хората, към труда и семейството. Именно чрез тях оживяват героите на нашия литературен канон.

А по време на странстванията ни в чужбина се убеждаваме за свързаността ни с родното слово. Именно практикуването на българския език е едно от нещата, които ни липсват най-много и които определят националното ни самочувствие за граница. Простата истина е, че се променяме, когато говорим на чужд език.

Дигиталните технологии могат да бъдат безценен пътеводител.

Развитието на интернет разкри нови светове пред българския читател. Разполагаме с невиждан достъп до чуждестранна литература и нова тематика, които допреди 10 години бяха далеч от нас. Това ни позволява да сме в крак с останалата част от света. А информацията, която получаваме, става база за диалог с други култури.

Нещо повече – вярваме, че това ни изгражда като нация и ни показва с какво сме уникални, като същевременно ни интегрира в едно глобално общество.

Пример за това беше публичната лекция на проф. Джордан Питърсън в България от началото на май. Известният интелектуалец дойде за първи път в страната ни, като билетите за събитието в зала 1 на НДК се изкупиха за часове. Това подтикна организаторите да отворят втора дата. На самата лекция, чийто повод е третата книга на Питърсън, препълнената зала седеше в пълна тишина. Хората слушаха философски трактат на английски език за това как да се борят с болките на нашето съвремие и как да намерят пътя един към друг. Средната възраст на присъстващите беше около 30 г. Всички добре облечени, възпитани.

Това ни показа, че покрай всичкото жълто и ненужно, българинът продължава да търси.

Съвременниците ни имат въпроси, на които родната действителност не дава отговори. Не само това, но и с времето губим яснота на къде вървим, вместо да ни се изяснява.

Фигурите от екрана няма как да ни помогнат в това отношение. По същество те са продукти.

Да поговорим малко и за образованието?

Тук нещата са сложни. На всички ни е ясна незаинтересоваността на голяма част от учениците и податливостта им на зависимост към образите в социалните медии. Забелязва се незнаене как да се оползотвори свободното време или как да се подходи към личностното развитие.

Но пример за това идва и от нас възрастните. Колко от нас джиткат из фейсбук, докато сме на работа? Колко от нас гледат тъпотии в интернет в метрото, в тоалетната, на масата по време на вечеря?
Приказки от типа „когато аз бях на твоите години…“ не важат, защото онова време по нищо не си прилича с това. Атаката върху младата психика е коварна, нелепа и вездесъща, защото децата на новото време се превръщат в агенти на технологиите още преди раждането си.

Днес е 24-и май

Но тук не става въпрос за вина.

Технологичността е човешки синдром още от преди опитомяването на огъня. Затова ние сме длъжни да поддържаме хигиена на използване и винаги да сме наясно, че технологията е инструмент, а не крайна цел.

В този аспект родната образователна система трябва да обнови възприятията си. Тя трябва да напусне матрицата и да започне да адресира фундаментални проблеми като изграждането на критично мислене във времена на непрестанна информационна диария, която се бори за нашето внимание. Да стимулира креативност, въображение и творчество в контраст със сеирджийството и продуктовото позициониране.
Литературният канон трябва да бъде разглеждан през призмата на сегашното и да бъде обогатен със съвременни автори, които, чрез творчеството си, се борят да помирят парцаливото ни минало с фрагментираното ни настояще и съмнително бъдеще.
Иначе казано пропастта, която зее между преподаваното в училище и живота извън него, постепенно трябва да бъде запълвана. Интересите на системата трябва да бъдат помирени с интересите на учениците. Друго яче няма.
Същевременно четенето и писането, в комбинация с умението да се говори пред хора, трябва да се възпитават като основна форма на способността да се мисли. От ранна детска възраст. По възможност още с протягането на невинните детски пръстчета към смарт телефона.

Затова искаме да сме оптимисти и да гледаме напред към една нова ера на дигитална книжовност, която пресъздава и обогатява книжната такава.

Базата за това вече съществува.

Дигитални книги с добавена реалност и аудио-визуални елементи са само една от възможностите на нашето бъдеще.

Наскоро се запознахме с украинска IT компания, която с помощта на изкуствен интелект и дигитално инженерство разработва портфолио от дигитални услуги в различни сфери. Един от продуктите ѝ е мобилна апликация, която използва добавена реалност и 3D елементи, за да пресъздаде детските книжки. Според описанието тя „трансформира четенето в триизмерно интерактивно учебно изживяване. Иначе казано, детето може да си взаимодейства с историята в книжката под формата на мобилна игра.

Днес е 24-и май

Това ни кара да се замислим как подобен тип апликации биха били адаптирани за класна стая.

Виртуалната реалност е вече факт. Преносими устройства могат свободно да бъдат закупени от повечето големи магазини за техника.

Скоро ще се появят и виртуални учебници или игри по книги, в които ще можем да влезем в кожата на героя и да изживеем сюжета. Или пък учебното съдържание ще бъде представяно под формата на виртуална разходка. Потенциалът е наистина могъщ.

Представяме си време, в което, българските училища използват подобни инструменти, за да създадат виртуална класна стая, в която присъствието не изисква напускането на дома.

Или добавена реалност, която наслагва дигитални образи на български творци директно в класната стая. Учениците ще могат да взаимодействат с тях и да им задават въпроси за произведенията или живота им.

Технологията за това също вече съществува. Например чатботът, за който писахме в началото на годината, позволяващ да си чатим с известни исторически фигури.

За няколко долара можем да си чатим с Иисус и Сталин (видео)

Днес е 24-и май

МОН все пак работи в тази посока

Една добра стъпка в тази посока е националната програма на МОН „Изграждане на училищна STEM среда”. Амбициозната програма цели „да повиши интереса на учениците и техните постижения в областта на науките и технологиите, като подкрепи създаването на училищни центрове с фокус върху STEM.“

STEM е акроним за Science, Technology, Engineering, Mathematics (Наука, Технологии, Инженерство и Математика). Програмата в момента е във фаза на одобрение на проекти. Кандидатстването за финансиране е отворено за „всички държавни и общински училища, които се намират на територията на Република България.

( За съжаление тук чуваме гласове от отвъдното, които шептят патетично: „Няма гласуван бюджет-жет-жет…“, което несъмнено ще проточи изпълнението на програмата, но все пак – има я. )

Да съхраниш историята с (виртуално) пътуване във времето

И аудиокнигите са книги

Формати като аудиокнигите или подкастите по тематика са друга форма, която ще продължи да се развива и да задава нови културни норми. Тук полезното е, че те могат да се комбинират с ежедневни и тривиални задачи, като ги правят по приятни, а и ни спестяват време. Същевременно стимулират един по-друг тип мислене.

Едно приятно занимание, което ни хрумва, е слушането на подкасти за космос и извънземни, докато сме във фитнес залата. От една страна прави упражненията по-приятни, от друга ни изолира от обкръжаващата пот, а от трета, и която е най-хубавата, стимулира мозъка с допълнителна информация.

Ние трябва да сме наясно, че ролята на книгите постоянно се изменя и искаме или не искаме, те ще продължат да се обвързват с новите технологии. Но трябва и да знаем, че нуждата от тях ще е винаги на лице.

Затова навикът “четене с разбиране” трябва да продължава да се култивира. Всичко започва с една малка крачка – прочитането на хубав разказ или история, или научаването на интересен факт, които да ни подтикнат да задълбаем в един нов свят.

И ни се струва, че ако искаме децата ни да четат повече, е добре и ние да оставяме по някоя книга на нощното шкафче в спалнята.

Днес е 24-и май. И какво от това? (Коментарът на “Господарите”)

Автор: Веселин Алексиев