Ето какво искат българите от Европа: свободно движение, върховенство на правото и национална идентичност.

Това са “изискванията” на българите спрямо Европейския парламент, предаде “Дневник”. За тях става ясно от публикувано във вторник социологическо проучване, направено във всички европейски държави.

Година преди изборите за Европейски парламент българите проявяват сравнително нисък интерес към участие в тях. Това са 44% при 56% средно за ЕС. Те също така имат по-ниско от средното ниво усещане, че ЕС оказва влияние на техния живот. По-конкретно: 60% при средно 71% за ЕС.

Какво може да направи Европа за мен?

“Евробарометър” е името на изследването. То показва, че българите, участвали в проучването, имат очаквания да получат разрешение от Брюксел на проблеми, в които той няма значими правомощия. Те поставят на първо място борбата с бедността, подобряването на здравеопазването и създаването на работни места.

По теми като климатичните промени, миграцията и демокрацията, очакванията са по-ниски от средните в ЕС. Парадоксът е, че за тях ЕС може да приема законодателство, задаващо общи стандарти.

Очакванията, като цяло в Европа, са най-големи към борбата срещу бедността и социалното изключване (38%), общественото здраве (33%), изменението на климата (31%).

Участвалите в представителното за България проучване смятат, че ЕС се справя най-добре с политиката за Украйна (55%). На следващите места са цифровизацията (51%) и външната политика (49%). Най-често българите са недоволни от направеното за икономическото възстановяване (54%), защитата на потребителите (52%) и незаконната миграция (47%).

Подкрепата за Украйна се оценява най-високо и от средния европеец. Двама от трима са доволни от нея. Следват зачитането на върховенството на правото (64%) и външната политика (54%).

Европейските ценности

Средният европеец не поставя демокрацията като върховна европейска ценност. Въпреки това българинът има очаквания какво трябва да му носи тя. 67% я свързват с медийното разнообразие, 60% със свободата на словото и 58% с върховенството на правото.

Средният европейски гражданин поставя на първите места провеждането на свободни и честни избори. А след това – зачитането на свободата на словото (по 70%) и на основните права (66%).

Най-голяма неудоволетвореност е регистрирана у българите по отношение на борбата с корупцията. 72% смятат, че европейската демокрация не се справя с нея. 62% ѝ хвърлят вината за това, че политическите партии не бранят интересите на хората, 56% – за неуспехите в съдебната система.

На първо мято по важност, правото на свободно пътуване в ЕС, поставят 37% от анкетираните. 34% – върховенството на правото, а всеки трети оценява факта, че ЕС зачита правото на национална идентичност, култура и традиции.

Аспектите на европейската демокрация, свързани с правото на убежище, вълнуват най-малко българите. То се отбелязва като важна част от нея едва от 6% от анкетираните, недискриминацията на малцинствата смятат за важна 7%, и свободата на религията и вярата – 8%.

Европейските кризи

81% от българите са недоволни от начина, по който собственото им правителство се справя с поскъпването на живота и обедняването на населението. 61% са недоволни и от подхода на ЕС, но все пак всеки трети е склонен да признае успехи на Брюксел, докато подкрепа за правителствените мерки в София дават едва 17% от анкетираните.

България оглавява още една негативна класация в Европа

Средният европеец е по-толерантен към своите управници, като близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението.

Българите и Европа

Данните показват, че точно половината българи имат положително отношение към ЕС. Всеки трети смята, че е неутрален, а 18% са негативно настроени. Пропорцията се запазва и спрямо Европейския парламент, но леко завишение на отрицателните (21%) и неутралните нагласи и по-малко позитивни (43%).

Европа и изборите

Повечето европейски граждани (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент. Това представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с 2018 г. – една година преди последните европейски избори през 2019 г.

Делът на българските участници в проучването, които заявяват, че се интересуват от избора на евродепутати през 2024 г., е 41%. Най-ниска готовност за гласуване се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%).

Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Парламентът и тук отчита по-голям интерес към евроизборите, отколкото през 2018 г.

Въпреки това българите, които изразяват готовност да гласуват на следващите европейски избори (55%), са малко и се регистрират на най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).

Ето какво искат българите от Европа