Хиляди умират заради “Марица-изток”, мерки от държавата срещу замърсяването няма. Смъртните случаи – около 1000 на година, са в следствие на дейността на въглищните мини и енергийните мощности в комплекса.

Работещите се страхуват за бъдещето си, в случай че въгледобивът спре. Въпреки това, ниската цена на електроенергията остава водещ фактор за населението за енергийната политика. А не здравето и последиците от въглеродните емисии, както е редно да бъде. Това сочат данните от изследването “Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на “Марица-изток”, предаде “Дневник”.

Според Европейския зелен пакт”, който и България е подписала, до 2030 г. въглеродните емисии трябва да се намалят с 55%. Това е спрямо показателите от 1990 г. Европейската комисия настоява за 70% съкращаване на консумацията на въглища до 2030 г. спрямо нивото от 2015 г.

Изследването включва анализ на икономическите проблеми и перспективи на “Марица-изток”, актуалната социално-демографска ситуация в областите Стара Загора, Нова Загора, Раднево, Гълъбово и Димитровград, демографската прогноза, проучване на нагласите на българското население на енергийния преход, теренни проучвания и възможни сценарии за демографско и социално-икономическо развитие на района до 2040 г.

То е направено от специалисти от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, Института за икономически изследвания при БАН и Софийския университет и фондация “Фридрих Еберт”.

Вижте колко разходи за здраве са причинили въглищните централи у нас за 5 години

Авторите на проучването посочиха три възможни сценария за демографското и социално-икономическото развитие в района до 2040 г.

Първият предполага ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт. Вторият – ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа. А третият сценарий включва забавяне на енергийния преход.

Доц. д-р Георги Бърдаров, един от авторите на проучването, посочи първия сценарий като “най-адекватен”. Той допълни, че под “ускорен преход” в контекста на “Марица-изток” се има предвид закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. Както и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.

Той обясни, че адекватната подкрепа включва разработване на териториален план. А като пример даде създаване на инфраструктура за иновативен бизнес в региона, включващ индустриална зона между Раднево и Гълъбово.

Бърдаров подчерта липсата на комуникация от страна на държавната власт с местната власт и хората в региона. По думите му от дълбочинните интервюта с общинските власти се разбира, че в населението има хаос и страх за тяхното бъдеще, които се превръщат във все по-засилени емиграционни нагласи.

ТЕЦ “Марица 3” вече е заплаха за цялата електроенергийна система (видео)

Той акцентира върху липсата на разбиране на значението на “зеления преход” и недоверието в т.нар. “справедлив преход”. Работещите в предприятието са основно в предпенсионна възраст и са критични към идеята за преквалифициране, казаха авторите на изследването.

Анализът включва и проучване на нагласите на българското население за ефектите и бъдещето на въглищната енергетика от социологическата агенция “Галъп интернешънъл”. Проучването е направено сред 809 души.

То показва, че за населението най-важният фактор в националната енергийна политика са ниските цени на електроенергията, следвани от националната енергийна сигурност. Ефектите от въглищната енергетика върху здравето се подреждат на трето място сред респондентите – 12.4%.

55.8% от респондентите отговарят, че според тях е нужно да се положи усилие да се запазят въглищните електроцентрали възможно най-дълго време. Малко над 20% са на мнение, че въглищните електроцентрали трябва да се закрият.

Социологът Първан Симеонов каза, че респондентите се водят от икономическите фактори, а не от здравни и екологични. Той добави, че се забелязва ниско ниво на доверие на хората от региона към българските институции, което се прехвърля и към Европейския съюз.

Хиляди умират заради “Марица-изток”, мерки от държавата срещу замърсяването няма