Институциите в България са с широко затворени очи за корупцията. До такъв извод достигна Антикорупционния фонд в последния си доклад.

Осъдиха Никола Саркози за корупция

Институциите в България не са направили нищо, за да разкрият реалната картина на корупцията по високите етажи. Действията им не отразяват същинското състояние на корумпираност. За последните шест години има само една нова осъдителна присъда за това престъпление. Тя е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район. Това стана ясно от Дневник.

Това са част от изводите на петия поред доклад за дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта. Той е озаглавен “Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи”, изготвен от Антикорупционния фонд (АКФ). Автори на тазгодишното издание са Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти към организацията.

Докладът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата. Както и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Данните за комисията също показват, че тя не е особено ефективна. През 2022 година в 80% от решенията органът не е установил конфликт на интереси.

Реформата на този сектор беше приоритет за предишното редовно правителство с премиер Кирил Петков. Преждевременното прекратяване на мандата му обаче попречи да бъдат гласувани промени. А те бяха свързани с антикорупционната комисия и разделянето й на две – за борба с корупция и за конфликт на интереси.

Служебният правосъден министър Крум Зарков внесе в първите дни на 49-ия парламент проект за промени в антикорупционния закон. Той предвижда да се създаде комисия с разследващи правомощия, която ще се занимава само с прояви на корупция сред висшия ешелон. Петимата членове на комисията ще бъдат избирани от Народното събрание, двете върховни съдилища, един от тях ще назначава президентът. Всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за една година.

Радев все още бави обнародването на механизма за разследване на главния прокурор

Анализът на АКФ по ключови разследвания за корупция показва:

• от шест години има една-единствената нова осъдителна присъда, с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район. Става въпрос за кмета на квартал “Младост” Десислава Иванчева;
• единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция. В наблюдаваните казуси на корупция по високите етажи на властта значително доминират крайните оправдателни съдебни актове. До момента те са 15 срещу едва 4 осъдителни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост;
• това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100 %). Както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%);
• в огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценява, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди. Като това отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата.

От АКФ отчитат, че 2022 година е белязана и от закриването на специализираните съд и прокуратура. Двете институции според доклада не са постигнали никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво. “На централно ниво специализираната прокуратура така и не реализира нито една окончателна осъдителна присъда по казус, засягащ най-висшите държавни служители. Напротив, започването и развитието на някои разследвания от висок обществен интерес успя да създаде достатъчно съмнения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства”, уточняват от фонда.

Тест за антикорупционните институции през изминалата година са били и наложените санкции по закона “Магнитски” срещу български граждани, сред които и бившият финансов министър в правителството на Бойко Борисов – Владислав Горанов.

“Българските антикорупционни органи обаче през 2022 така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица. Най-знаковото име сред тях – дългогодишният политик и бизнесмен Делян Пеевски. Той през 2022 г. получи своего рода индулгенция от българската прокуратура чрез неин отказ дори да започне формално разследване срещу него. Постановен в типичната за такива случаи “пълна тишина”, коментира един от авторите на доклада, Андрей Янкулов.

Антикорупционната комисия – формалистична в подхода и изводите

Според анализа на фонда основната причина за ниския процент на установен конфликт на интереси при комисията е, че преобладава формалистичният подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията.

Основните изводи на фонда за комисията:

• от 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от комисията актове. Едното от потвърждаващите решения е разгледано пред Върховния административен съд (ВАС), който отменя първоинстанционното решение, съответно и решението на комисията. С това на този етап остават само 2 потвърдени, но не окончателни, решения на комисията на първа инстанция. Така от всички 124 производства влезли в сила са само петте, които не са оспорени пред съд, и решението на ВАС;
• преобладаващият брой от решенията на комисията (88) са относно лица, които заемат публична длъжност на местно ниво. Останалите решения – 36, са относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво. В системата на държавната администрация, но много голяма част от казусите са от нисък обществен интерес;
• комисията не работи прозрачно;
• съгласно годишния доклад на комисията решенията за отнемане на имущество надхвърлят с поне десет пъти издадените актове в почти всички други нейни дейности. С други думи, комисията се занимава предимно с отнемане на незаконно придобито имущество. А в същото време от съдебната практика се вижда, че липсва свързаност на това производство с корупционни престъпления;
• значителен проблем за дейността на комисията, произтичащ от предсрочното прекратяване на правомощията на председателя ѝ Сотир Цацаров, е, че след неговото оттегляне през март 2022 не е избран, нито оправомощен от Народното събрание изпълняващ длъжността председател. На практика това означава, че комисията не може пълноценно да изпълнява ключовите си дейности.

Институциите в България са с широко затворени очи за корупцията