Вече и мисирки няма, само дръжки останаха (Коментарът на “Господарите”)

Вече и мисирки няма, само дръжки останаха - главният ни редактор Виктория Симеонова коментира една грозна сцена от парламента вчера.

Не, няма да си говорим за санкционирания за корупция в САЩ и Великобритания депутат Делян Пеевски. Не че не ни е интересно дали има общо с разкритата контрабанда в Пловдивско и защо толкова НЕ желае тя да се коментира в пленарна зала. Но сме напълно наясно, че въпросът е прекалено неудобен. Все пак друго си е да го питат как е днес и да го представят като спасител, спонсор и какъв ли още не “светия”. Но днес си говорим за друго.

Репортерката с неудобния въпрос се казва Кристияна Стефанова и работи в Евроком. Млада, мотивирана и очевидно - различаваща се от другите, имащи привилегията да задават въпроси в Народното събрание. Само споменавам, че ние от Господарите нямаме акредитация за там, а всеки опит да се сдобием с такава дотук е приключвал или с мълчалив отказ, или с отговор като този:

Но да се върнем към вчерашния абсурд. Репортер задава въпрос. Депутат отказва да отговори. Репортерът моли колегите си да зададат този въпрос, защото отговорът има обществена значимост. Те мълчаливо отказват. Велислава Кръстева призовава репортера да не се месел в дневния ред.

Колеги, не, никакви колеги не сте, Борисов преди време ни обиди с едно определение: МИСИРКИ, което с всеки ден става все по-болезнено вярно.

Оглушително мълчание, когато политици нападат журналисти заради неудобни въпроси. Мълчание, което говори повече от всяка дума - за обвързаностите, страховете, автоцрензурата, в много случаи и за тоталната незаинтересованост от истинските проблеми, които касаят всички ни като граждани. Мълчание, което позволява не просто политиците да стават все по-нагли, но и обществото съвсем да губи вяра в медиите, журналистите и публичния дебат. После се чудим защо по време на избори има “мижав интерес” за гласуване - а кой би гласувал, когато заради изкривяване на информацията чрез целенасочено мълчание по важните теми  в крайна сметка излиза, че ние и политиците живеем в паралелни вселени. 
Скъпи колеги, ако изобщо можем да Ви наречем колеги, крайно време е да си извадите главите от пясъка и да започнете да ги използвате по предназначение - за задаване на въпроси, касаещи обществения интерес или поне за доза съпричастност към малкото смели гласове, които все още не се страхуват да ги задават. В момента това, което трябва да бъде журналистическа гилдия, изглежда разделено на репортерите на едните и репортерите на другите. Поздравяваме Кристияна Стефанова за смелостта и си пожелаваме репортери като нея да не бъдат изключение, а пример, който да се следва.
 

А на политиците напомняме, че опитите им тотално да заглушат журналистиката винаги ще удрят на камък - дори и да е едно малко камъче, то може да преобърне луксозната им каруца, в която се возят за наша сметка.

А вие, скъпи приятели, се вглеждайте в истинските лица на политиците - по делата им ще ги познаете, защото ако слушате как сами се представят и как ни ги представят “колегите” усещането, че живеем в паралелни вселени с тях ще става дори по-силно от усещането за корупция.

И все пак завършваме позитивно - с пожелание повече репортери да са като Кристияна Стефанова и по-малко политици да са като санкционирания за корупция в САЩ и Великобритания депутат Делян Пеевски.