Идеята за четиридневна работна седмица беше толкова неосъществима мечта, че почти не попадаше в радара на повечето компании. Но след пандемията от Covid-19 много фирми по света изпробваха тази идея и отчетоха обещаващи резултати. Това четем в материал на ВВС.

В САЩ и Ирландия шестмесечно изпитване сред 33 компании през 2022 г. показа положително въздействие върху представянето на компанията, производителността и благосъстоянието на служителите. Служителите, работещи през съкратената седмица, съобщават за по-малко стрес и умора, плюс подобрен баланс между работа и личен живот. 27-те компании, които изпратиха окончателно проучване, оцениха опита си с 9 от 10.

Четиридневна работна седмица – потенциално решение на много проблеми?

В проучване в Обединеното кралство през 2022 г. със 70 фирми, 86% от от тях заявиха, че четиридневната седмица е била толкова успешна, че планират да я запазят и след края на пилотния проект. Те посочиха ползи като повишена производителност и значителни финансови спестявания за служителите за транспорт и грижи за децата. Подобни опити в Белгия, Испания, Япония, Австралия и Нова Зеландия дадоха също толкова обещаващи резултати за компаниите. И – не е изненадващо. Служителите изглеждат особено заинтересовани да превърнат по-кратките работни седмици в норма.

И все пак, въпреки изключително положителните данни, четиридневната работна седмица все още изглежда недостъпна за много хора. Техническите работници в гъвкави, далновидни компании може да се надяват на такава полза в близко бъдеще. Но е по-трудно да се предвиди същата промяна за учители или офис служители в по-традиционни компании.

Намиране на правилното решение

Технологиите и офис базираните индустрии са направили най-голям напредък в намаляването на работното време досега.

„Наистина се засилва като забележителна тенденция в области като технологии, софтуер, финанси и професионални услуги. Т.е. базирани на знания роли, които преди бяха основно в офиса, но сега в много случаи работят хибридно или дистанционно“. Това казва Джо О’Конър, директор и съосновател на Центъра за върхови постижения за намаляване на работното време в Торонто.

Въпреки че мисленето за гъвкавост и иновации често е вградено в такива компании, те също имат предимство по отношение на лесни, спестяващи време решения.

Мерки като въвеждането на дни без срещи могат да позволят на служителите да се съсредоточат единствено върху производителността.

И радикално да намалят работните часове, като същевременно поддържат производителността. А това е нещо много по-лесно за изпълнение в по-пъргави организации.

В други сектори съкращаването на работната седмица е възможно, но изисква преосмисляне на отдавна установени норми. Консултирането и правото, например, често се организират около концепцията за таксуван час. Това означава, че по-малко работа автоматично се равнява на по-малък доход. Но такива култури могат да се променят, смята О’Конър:

„Започваме да виждаме примери за адвокатски кантори, които преминават към четиридневни работни седмици, като преминават от таксуване по час към таксуване по стойност на проекта или като намаляват своите неподлежащи на таксуване режийни разходи. Така техните екипи са по-фокусирани върху работата с клиенти.“

Жизнеспособността на тази съкратена работна седмица за компаниите в тези по-малко гъвкави индустрии също може да изглежда различно от това, което могат да направят други фирми и сектори.

Например, „ако тези фирми затворят в петък и дадат на всички един и същи почивен ден, това прави координацията с клиенти, доставчици и останалата част от икономиката по-трудна“. Това коментира Педро Гомес, автор на “Петък е новата събота”. Той е и координатор за предстоящо изпитание на португалското правителство за четиридневната работна седмица. „Алтернативата е да дадете на различни хора различни почивни дни, така че да продължите да работите пет дни”.

Вкоренена култура

На сегашното работно място някои важни предиктори за това дали една организация има вероятност да приложи успешно по-кратка работна седмица може да са размерът и културата на компанията. Досега малко големи международни компании са изпробвали четиридневната работна седмица.

Въпреки положителните резултати на Microsoft в Япония и Unilever в Нова Зеландия, други големи корпорации се забавиха да последват примера. „Големите компании имат финансовия капацитет да направят промяната, но много по-строги структури“, казва Гомес. „На практика това, което виждаме, е повече малки и средни компании, които изпробват четиридневната работна седмица, защото са по-гъвкави. А и обикновено имат главен изпълнителен директор, който има много добра представа как това ще се отрази на целия бизнес. ”

С други думи, лидерите на по-малки фирми може да се занимават с по-малко бюрокрация. И да смятат, че е по-лесно да прогнозират как широко разпространената промяна ще се отрази на компанията като цяло, отколкото лидерите в разтегнати глобални организации.

Иначе други места, за които четиридневните работни седмици вероятно са изключени, са базирани на часове и услуги. Като например ресторанти, търговия на дребно и здравеопазване, където по-кратката работна седмица и по-малко смени означават по-ниско възнаграждение. Въпреки че работниците в тези индустрии вероятно ще изпитат подобни ползи от намаленото работно натоварване, създаването на път към по-малко труд може да е невъзможно, ако това означава загуба на заплащане.

Новото нормално

Въпреки съпротивата на някои лидери, експертите казват, че е вероятно четиридневната седмица да стане по-масова.

В сектори, които вече приветстват промяната, 32-часовата седмица се очертава като „инструмент за конкурентно предимство по отношение на талант, привличане и задържане“, казва О’Конър. „Можете да видите сценарий в технологиите, при който до 2026 г. непредлагането на четиридневна седмица е почти недостатък в конкурентно отношение.“

Въпреки това такава широко разпространена обществена промяна може да отнеме „много години“. Училищата може да се затруднят да въведат четиридневна седмица за персонала на пълен работен ден, освен ако родителите не работят по подобни договорености.

Има и възможност компаниите да се обърнат към други по-малко драстични мерки от четиридневна седмица. „Предвиждаме, че дните без срещи, гъвкавото работно време и други иновативни подходи за баланс между работа и личен живот ще станат стандартна практика в близко бъдеще“, посочват експертите.

Засега по-кратката работна седмица може да не е широко разпространена, но има инерция по целия свят експериментът да продължи. През 2023 г. са планирани или продължават изпитания на четиридневната работна седмица в Австралия, Испания, Шотландия и други.

Колко широко разпространена може да стане четиридневната работна седмица?