Минималната заплата расте, но купуваме ли си повече неща с нея? На въпроса отговаряме във видеото.
Само още месец дели българите от щастието и берекета. И не, нямаме предвид настъпването на новата година. След месец България ще е в разцвета на силите си, защото минималната работна заплата се вдига от настоящите 933 лв. на нечуваната сума от 1077 лв. Хладилниците ще са пълни, стомасите сити, децата облечени, а българите - щастливи.
Всичко това звучи прекрасно, но да се върнем в реалността. Дори с рекордното увеличение на МРЗ, България отново ще е на дъното на европейската класация по този критерий.
Преди нас в Европейския съюз се нарежда Румъния. Там минималната работна заплата е 633 евро. Ако обърнем валутата у нас 933 лева се равнява на 477 евро. Така излиза, че между двете най-бедни държави в ЕС има разлика около 150 евро в МРЗ.
Под 1000 евро минимална работна заплата взимат в още 11 членки на ЕС.
Това са:
Унгария - 697 евро
Латвия - 700 евро
Словакия - 750 евро
Чехия - 764 евро
Естония - 820 евро
Хърватия - 840 евро
Гърция - 910 евро
Литва - 924 евро
Малта - 925 евро
Португалия - 957 евро
Полша - 978 евро
и в Кипър МРЗ е точно 1000 евро
В останалите по-богати 8 членки на ЕС нещата стоят така
МРЗ в Словения е 1254 евро
Испания - 1323 евро
Франция - 1767 евро
Белгия - 1994 евро
Германия - 2054 евро
Нидерландия - 2070 евро
Ирландия - 2146 евро
А най-високата минимална работна заплата в ЕС е в Люксембург - 2571 евро.
Което както се досещате това се равнява на близо 5030 лева.
Люксембург е с 45 пъти по-малка по площ от България. И да, знаем. Как е възможно там минималната работна заплата да е 5 пъти по-висока от у нас? Както е възможно наемът на обзаведен 2-стаен апартамент в центъра там да е 3000 евро.
За щастие у нас наемите все още не са по люксембургски стандарт. В центъра на София има наеми и за 500 лева на месец.
Ние от "Господарите" обаче обичаме да обръщаме негативните статистики в положителни. Преди да се сравняваме с другите страни, е хубаво да погледнем общата картина. Както и да познаваме историята. Сега се оплакваме, че минималната работна заплата е ниска. В същото време имаме невероятен избор от продукти и услуги, които могат да се намерят и на достъпна цена.
Носталгията е национална черта.
Затова ви връщаме в далечната 1970 година. Тогава минималната работна заплата е била 66 лева. Но един хляб е бил средно 20-25 стотинки.
Тоест със заплата от 66 лева е можело да си купиш 330 хляба, докато с днешната заплата от 1070 лв., и хляб средно 1.50 лв., можеш да си купиш 713 хляба, което е повече от двойно.
Пилешка супа в заведение е струвала 10 ст. Кюфте - 9 ст. Крем-карамел - 8 ст.
А токът - 8 лева на месец.
В началото на новия век МРЗ е променяна 3 пъти.
От началото на 2000 г. до нейния край тя се вдига от 67 до 79 лв. А ето как стояха нещата в магазина тогава:
яйца - 14 стотинки на бройка
картофи - 49 ст./кг
замразено пиле - 2,90 лв. / кг
Да сравним с днешно време
Всички знаем колко ни струва един ежедневен пазар.
При яйцата имаме голямо разнообразие. Но под 50 ст. на бройка трудно може да се намери някъде.
Картофите можем да ги намерим на всевъзможна цена. Зависи какви ги искаме - мити, немити, в мрежа, сладки, солени. Избор - бол.
А, ако пилето е било хранено с царевица, килограмът му може да стигне до 50 лв.
При средна цена 2 лв. и заплата от 1070 лв. излиза че можем да си купим 535 килограма картофи, или с една трета повече отколкото през 2000 г.
Какъв е изводът, скъпи приятели?
Въпреки че сме на последно място по доходи в Европейския съюз, тенденцията потребителската ни кошница да расте и да можем да купуваме все по-големи количества се запазва. И да, знаем колко гръмко звучи когато някой извади довода “хлябът беше 20 стотинки”, просто винаги смятайте колко хляба е можело да си купите за тези стотинки тогава.
Но все пак да кажем на политиците, че очакваме от тях да не сме на последно място по доходи в ЕС и да живеем още по-добре.
