Какво се подобри в държавите членки след им приемането в Шенген? - На въпроса отговаряме във видеото, след като вчера България беше приета в Шенгенското пространство и по суша. Това става официално от 1 януари 2025 година.
Вярва ли ви се или не, Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света. То стартира през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС. Това са Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург.
Целта е много проста. Свобода на пътуване, работа, живот и търговия без необходимост от специални формалности. Това важи за всеки гражданин за ЕС. А за чужденците същите облаги могат да се постигнат чрез притежаването на шенгенска виза.
Свободното пътуване е една от най-големите ползи на Шенген. В никакъв случай обаче не трябва да подценяваме икономическия фактор.
Благодарение на Шенген търговията между европейските държави се увеличи значително с течение на времето. Това спомогна за разрастването на европейския бизнес. Следователно – подпомогна икономиката на всяка отделна членка.
Сигурни сме, че ни гледат много конспиратори. Затова сме подготвили примери, които доказват това твърдение.
Ще разгледаме брутния вътрешен продукт на най-скоро присъединилите се държави. Като съпоставим числата преди и след влизането им в Шенгенското пространство.
Най-скоро се присъединихме ние, заедно с Румъния. Това се случи през март тази година. Въпреки че границите ни бяха отворени само по въздух и вода, това моментално донесе печалби за българската икономика.
БПВ на България през 2023 г. беше 101 милиарда долара. Тази година той е скочил до 108 млрд. долара. Тепърва ще разберем за още ползи от Шенген, след като най-после ни приемат в пространството и по суша.
Същото важи и за съседна Румъния. А ето и как изглеждат цифрите там: БВП през 2023 г. е било 351 милиарда долара. А тази година – 383 милиарда долара. Разликата е още по-голяма и от при нас.
Хърватия беше приета по всички критерии през 2023 г. Държавата се похвали, че оттогава са изчезнали задръстванията по границите ѝ. Както и че има значително по-голям поток от туристи. Това обяснява и ситуацията с нейния БВП.
Годината преди приемането на Хърватия (2022 г.) БВП на страната е бил 72 милиарда долара. През 2023 г. той скача на 83 млрд. долара, а тази година достига 90 милиарда долара.
В Швейцария наблюдаваме още по-голяма разлика. Страната се включва в Шенгенското пространство през 2008 г. Тогава БВП е бил 567 милиарда долара. Годината преди това е бил едва 490 млрд. долара. А днес достига рекордните 885 млрд. долара. Почти два пъти по-голям от преди Швейцария да стане част от Шенген.
В Шенгенското пространство членуват 29 държави. Факт е, че при нито една от тях не се наблюдава спад в БВП след приемането ѝ в Шенген. Това безспорно говори за ползите от членството в зоната. В свят, в който границите често се възприемат като бариери, Шенген е знак за доверие и сътрудничество между страните.
Разбира се, съществуват предизвикателства и критики. Такива са например опасения за сигурността и имиграцията. Но в общ план, от създаването си насам, Шенген значително е улеснил ежедневието ни. Не само това, но и носи чувството за общност и свързаност.
