Леглата празни, а джобовете пълни: Русенска болница дава 1.5 млн лв. годишна заплата на шефа си, съобщава “СЕГА”.

За 2022 г. изпълнителният директор на частната кардиологична болница СБАЛ “Медика кор” в Русе Кирил Панайотов декларира годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 532 848 лв. Това прави близо 128 000 лв. месечно след приспадане на осигуровки.

Болницата е с 61 легла, от които в момента са заети само 37. Възнаграждението на Панайотов се е увеличило с почти 61 000 лв. спрямо 2021 г. и традиционно оглавява класацията на най-добре платените болнични директори.

Имотните декларации показват, че очните, кардиологичните и акушеро-гинекологичните лечебни заведения осигуряват най-големи доходи на своите директори. Често техните заплати изглеждат обратнопропорционални на броя на леглата. Малки частни болници, финансирани от НЗОК, могат да си позволят астрономически възнаграждения на своите директори. В същото време най-натоварените болници, които са държавни, плащат в пъти по-малко на своите управители.

Същото важи и за Д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница “Св. Лазар” в София. В лечебното заведение има само 32 места, от които в момента са заети едва 10. Въпреки това д-р Николова е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи.

Тя също е декларирала 13 838 587 лв. налични средства.

На трето място в класацията седи Николай Салутски, управител на пловдивската частна болница МБАЛ “МК Св. Иван Рилски”, която работи по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Салутски обявява 810 143 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Тази болница има 141 легла, от които в момента са заети 52.

Директор на държавна болница взима 20 000 лв. заплата

Добре известно е, че в частните болници няма таван на заплатите, въпреки че харчат публичен ресурс от НЗОК.

Част от управителите и изпълнителните директори получават допълнителни възнаграждения от упражняването на професията. Някой от тях обявяват и крупни доходи от дивиденти. Милен Пенков, един от управителите на МБАЛ “Хаджи Димитър” в Сливен, декларира 508 058 лв. дивидент. Андрей Марков от “Аджибадем сити клиник” обявява 350 000 лв. дивидент. Венелина Атанасова, управляваща “Токуда”, е вписала 3 369 059 лв. годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество.

При държавните болници нещата не стоят точно по този начин, тъй като има правила за сформирането на заплатата на директорите. Въпреки това, те често са формални и лесно могат да бъдат заобикаляни. Традиционно в челните редици по доходи са шефовете на акушеро-гинекологичните здравни заведения.

Най-добре платен е изпълнителният директор на столичния “Майчин дом” проф. Иван Костов. Той е обявил 285 273 лв. заплата и още над 400 000 лв. други доходи. На второ място е директорът на УМБАЛ “Св. Марина” във Варна проф. Силва Атанасова, която е декларирала 269 972 лв.

Правилото

Възнагражденията по договорите на управителите на държавните лечебни заведения за болнична помощ – еднолични дружества с ограничена отговорност, са в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението. То обаче не може да надминава дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това означава таван от 112 320 лв. годишно според сегашната минимална заплата от 780 лв.

Много директори обаче заобикалят това, като упражняват и лекарската си професия в своята специалност, за което получават отделно възнаграждение. Освен това голяма част от средствата за заплати в болниците се разпределят под формата на допълнително материално стимулиране.

По този повод, наскоро финансовият министър Асен Василев обяви инициатива да освети огромните разлики в заплащането в публичния сектор, като един от примерите за такава разлика бяха именно заплатите на болничните директори. Според Василев не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата.

Леглата празни, а джобовете пълни: Русенска болница дава 1.5 милиона годишно на шефа си