Административният съд София-град е отменил решение на Националната агенция по приходите (НАП) за запор върху 15 движими паметници на културата от колекцията на Васил Божков на обща стойност малко над 20 млн. лв. НАП също така трябва да плати разноските по делото.

Решението на съда е от 9 февруари и е окончателно като не може да бъде обжалвано или оспорено, съобщава “Дневник”.

Процесът е започнал по жалба на Божков. Той е оспорил постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 27 септември 2022 г. на НАП. С него е наложен запор върху петнадесет броя движими паметници на културата, на обща стойност (по експертно заключение) 20 480 000.00 лв., става известно от съдебното решение.

Публичният изпълнител е наложил предварителните обезпечителни мерки в хода на ревизионно производство спрямо Божков.

Преценката е била, че това е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото му. Вследствие на тях събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В хода на ревизията от НАП твърдят, че са установили неправомерно изплатен дивидент от страна на дружеството “Вабо 2012” ЕООД между 2014 и 2019 г. Но според съда няма анализ по какъв начин е направен изводът за размера на получените доходи. Както и тяхната неправомерност и дължимите публични задължения. Божков и адвокатът му, от своя страна, твърдят, че на “Вабо 2012” ЕООД е направена ревизия. А ревизионният акт е отменен, пише в решението на съда.

В постановлението на НАП са изложени също мотиви с предполагаеми доходи от продажби на дялове през 2014 г. и 2015 г. Посочено е единствено, че цената на придобиване и цената на продажба са били по 5 000 000,00 лева . Това води до избягване на данъчно облагане. От НАП посочват, че предполагаемият размер на бъдещите публични задължения е: главница 14 849 027.00 лв. и лихви 5 618 015.00 лв., изчислени към 22 март 2021 г.

В заключителната част на постановлението са изложени мотиви с предполагаеми задължения. Те произлизат от внесени касово суми във валута, които впоследствие са превалутирани и с тях са извършвани последващи операции. При проследяване движението на паричните средства по сметките в чужда валута на Васил Божков не са установени данни за теглени суми в чужда валута, които да бъдат внесени в разплащателните сметки в лева. Заради това от НАП твърдят, че внесените суми са с неустановен произход и източник. От там приемат, че “Същите представляват укрити или недекларирани доходи на физическото лице. Те подлежат на облагане с данък върху дохода по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ”.

Васил Божков обяви новата си партия (видео)

Защитата на Божков твърди, че едно физическо лице е внасяло суми във валута по левовата си сметка, които не е изтеглило от своя валутна сметка.

Това не може да послужи като мотив за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Божков представя и доказателства, че е разполагал със суми в евро. Той твърди, че внесената валута не е укрит или недеклариран доход. А твърдението за това е голословно и неподкрепено от каквито и да е доказателства.

Освен това Божков твърди, че пазарната стойност на закупени от него акции на “Инфра Холдинг” АД е далеч по-ниска, от цената, която е получил. Т.е. не само не е налице укриване на доход, но напротив – той е получил цена, която е по-висока от пазарната. Заради това няма как да е укрил доход.

По време на делото Божков посочва, че вече са му наложени и други предварителни обезпечителни мерки за същите предполагаеми задължения.

Съдебният състав с председател Георги Терзиев посочва, че от искането на НАП не става ясно към кой момент именно е определена стойността на запорираните ценности. Към този на налагане на обезпечителните мерки или към предходен такъв.

Налага се изводът, че посоченото описание и състояние на вещите е определено според изготвена експертиза от 15 декември 2006 г. на Експертно-оценителна комисия към Национален исторически музей.

Съдът отбелязва и че НАП изобщо не е изследвал семейното положение на Божков.

По-конкретно дали запорираното имущество или част от него не е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.

“Горното е било наложително, предвид обстоятелството, че обезпечение върху имущество на длъжник, придобито по време на брак, може да се наложи само да размер от 1/2 идеална част.”, се казва в становището на съда.

Освен това съдебният състав приема, че е налице декларативно посочване на данни от справки и че се касае за неправомерно изплатен дивидент. Но не и анализ по какъв начин е направен изводът за размера на получените доходи, тяхната неправомерност и дължимите публични задължения. С тези и още мотиви съдебният състав окончателно отменя запора на културно-историческите ценности от колекцията на Божков.

Колекцията от културно-исторически ценности на Васил Божков беше иззета от разследващите в началото на 2020 г. В момента картините се съхраняват в Националната художествена галерия. Други артефакти и предмети от колекцията се съхраняват в специални помещения в Националния исторически музей.

През лятото на 2021 г. още докато беше в Дубай Божков показа пред журналисти бронзова хидрия. За нея се твърди, че е иззета от прокуратурата като част от колекцията му. Той е откупил културно-историческата ценност от черния пазар и е успял да я върне в България. В момента колекцията му се охранява денонощно в НИМ от жандармерия.

НАП изгуби дело срещу Божков за запор на културни ценности за над 20 млн. лв.