Австрийската обществена телевизия ORF вчера пуликува нов критичен материал за управлението на България. Ето и какво пише в него:
От месеци България се тресе от протести. Участниците в тях настояват за оставката на правителството на министър-председателя Бойко Борисов. За пореден път по време на протестите се стига до сериозни сблъсъци, при които има пострадали хора и арести. Това се случи и при протестите в Деня на българската независимост тази седмица. Управляващата от 2017 г. коалиция на Борисов иска да остане на власт и изтъква като причина кризата с COVID-19.
Наскоро Борисов обяви, че няма намерение да подава оставка, а аргуменът му беше именно кризата с вируса. Той използва при всякакви случаи този аргумент като основно средство за политически натиск, подобно на жокер, твърди опозицията. Следващите редовни парламентарни избори в страната са през март 2021 г. Протестиращите обвиняват Борисов в корупция и връзка с олигарси. България е обявявана за страната в ЕС с най-високо ниво на корупция. В сравнение с другите държави е бедна. Малко на брой олигарси конролират големи дялове от икономиката.
Борисов прави опити и да дискредитира протестиращите, като ги свързва с престъпниците: „Мафията иска да свали правителството. Това ме кара да мисля, че не трябва да подавам оставка“, каза премиерът в средата на септември. „Хазартният бизнес и контрабандистите – всички те сега са на улицата срещу нас“ заяви той, обвързвайки протестите с хазартен бос, който в момента е в Дубай, след като беше обвинен в убийство и в ръководене на криминална групировка. Прокуратурата го обвинява, че ръководи и финансира протестите.
Тежка критика и към главния прокурор
Протестиращите описват Борисов и правителството му като мафия. Протестите бяха подхранени и от плановете на правителството за изменение на конституцията. Критиците на предложените промени твърдят, че те не целят по-голяма отчетност на главния прокурор, за чиято оставка също настояват гражданите по площадите. Иван Гешев е обвинен от тях в силни връзки с могъщи олигарси.
Предложената реформа ограничава правата на президента. Настоящият държавен глава на България Румен Радев е силно критичен към правителството на Борисов и подкрепя исканията на протестиращите. Неотдавна той призова правителството да подаде оставка: „Промяната е неизбежна. Инатът на управляващите само задълбочава кризата“, написа той във Facebook.
Социологически проучвания
Борисов е от десет години на власт почти
без прекъсване. През 2013 г. и 2016 г. той подаваше оставки, но няколко месеца
по-късно отново се връщаше начело на правителството. Този път обаче отказва да
се оттегли преди да приключи третият му мандат през март 2021 г. Според
социологически проучвания от средата на септември, ако изборите бяха днес, ГЕРБ
би получила 23,8% от гласовете, а социалистите – 23,4%. 47% от анкетираните
вярват, че има нужда от нови избори още сега.
Вълнение при старта на новата учебна година
Държавата-членка на ЕС е по-слабо засегната
от пандемията от коронавирус в момента, отколкото беше през юли и авгус. В нея
живеят близо седем милиона души и все още съществуват опасения, че броят на
заразените може бързо да нарасне. Миналата седмица мерките по повод
подновяването на учебните занятия след 6-месечно прекъсване заради COVID-19 бяха обект на критики.
Защитните маски според тези първични правила не са задължителни в клас, а само в коридорите и други затворени училищни помещения. Разгневени родители протестираха дори и срещу тази умерена мярка пред Министерството на образованието в София с настояване да могат да решават самостоятелно дали децата им да носят маски в училище. Изграждането на изолатори в училищата за ученици с температура и други симптоми на COVID-19, където те да прекарат времето, докато родителите ги взеат, също доведе до гняв. Протестиращите се оплакаха, че българската дума „изолатор“ може да накара учениците в него да се чувстват виновни, че имат грипоподобни симптоми.
Притеснения за свободата на словото
Брюксел внимателно и с тревога наблюдава протестите и ситуацията със свободата на словото и върховенството на закона в България. ЕК следи демонстрациите „с голяма загриженост“, каза наскоро заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова по време на изслушване в Европейския парламент. „Действията на органите на реда винаги трябва да бъдат пропорционални. Състоянието на свободата на медиите и печата е тревожно“ обяви още Йоурова пред членовете на парламентарната комисия по граждански свободи. Според последните проучвания „негативното развиие в България е очевидно“.
„В същото време действащият в момента
механизъм за контрол на ЕС на България и Румъния засега няма да бъде прекратен“
каза още Йоурова. Откакто двете страни се присъединиха към ЕС през 2007 г., те
са подложени на специален контрол – по това време, взимайки предвид недостатъци
в съдебната система и борбата с корупцията и организирана престъпност, беше
договорен механизъм на сътрудничество и проверка. Страните трябва да изпълняват
изисквания, за които се извършва постоянен мониторинг.
„Има много работа за вършене“
Правителствата на София и Букурещ настояват
от години процедурата по мониторинг да бъде премахната. Механизмът трябваше да
бъде прекратен още през 2017 г., но „имаше все още много работа за вършене“,
каза Йоурова. Тя също настоява процедурите да бъдат прекратени, но за целта
първо трябва България и Румъния да изпълнят своите ангажименти.
Йоурова отхвърли твърденията на някои евродепутати, че Европейската комисия е оставила прекалено дълго необезпокоявани България и Борисов, който управлява от години. Комисията не е конституционен съдия или прокурор и не носи отговорност за вътрешнополитическата ситуация в държавите-членки.
Във видеото по-горе можете да видите кадри, качени от МВР от последния масов протест под названието "Велико народно събрание 3", при който протестиращи и полиция влязоха за пореден път в конфликт.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!