Рязък спад на хората, гласували с машини на изборите 2в1 констатира Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) в анализ по повод преминалите на 9 юни парламентарни избори, пише Club Z.
В края на изборния ден гласуването с над 130 машини е спряно заради проблеми
Технологията на гласуване е основна част от реториката на политическите партии в постоянните предизборни кампании в последните три години. Те консолидираха електоратите си много често именно по линията за или против машинното гласуване. Имаше и Народно събрание, което работи само няколко седмици. Но времето бе достатъчно, за да промени Изборния кодекс. От “смесено гласуване” през април 2021 г. в последващите три кампании (за парламент и тази за президент) в периода юли 2021 г. – ноември 2022 г. имаше само машинен вот.
В края на 2022 г., под претекст да се търси по-висока избирателна активност, бе върнато отново смесеното гласуване с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Машините пък бяха превърнати в „принтери” на бюлетини. Както стана ясно обаче впоследствие, избирателната активност не се повиши. Според официалните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) избирателната активност на изборите от 9-и юни беше рекордно ниска. 34.41% за Народно събрание и 33.79% за Европейски парламент, посочват от ИРПС.
Машина или хартия предпочетоха избирателите?
На шестите парламентарни избори в последните три години избирателите във всички секции с над 300 души по списък в страната отново избираха дали да гласуват с хартиена бюлетина или на машина. Машините пък отпечатваха бюлетини, които комисиите преброяваха в края на изборния ден. И на тези избори имаше спорове около хартията за устройствата. И станахме свидетели на проблеми, свързани с отпечатването на празни или по-къси бюлетини. Както и на принтиране само на една от двете бюлетини – за европейски или за национален парламент. Това принуди ЦИК в изборния ден да промени указанията си. И да допусне повторно гласуване при подобни случаи с машинното гласуване.
Предстои да видим дали ЦИК ще направи или възложи анализ на причините за некоректно работещите устройства за машинно гласуване. Към момента от публикуваните резултати можем само да представим гласувалите с машина и хартия избиратели във всеки район. И за отделните формации, които ще имат представители в 50-ото Народно събрание.
Според данните на ЦИК на територията на страната имаше 9346 секции, в които гласоподавателите можеха да изберат как да гласуват. Дали чрез машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена по една машина. В тях според списъците, публикувани на страницата на Комисията, право на глас са имали 6 346 619 избиратели.
Данните
Въпреки че все още не са налични официалните резултати в машинно четим формат. Екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) анализира публикуваните протоколи на всички районни избирателни комисии. Преди окончателните им поправки от ЦИК. Данните включват всички секции в страната. В това число и тези, в които се е гласувало само с хартия. Те показват, че с хартия за Народно събрание са гласували 63.98% от избирателите (или 1 358 008 души). А останалите 39.02% (764 968 души) са избрали машинните устройства. За справка, година по-рано с машини са гласували 59.12%. Този срив e обясним, предвид изключително спорното решение на ЦИК за премахване на машинното гласуване часове преди първия тур на местните избори през есента на 2023 г. И връщането им в употреба една седмица по-късно.
Данните показват, че на парламентарните избори в неделя най-често избирателите от трите избирателни района в София град решаваха да подадат гласа си с машина. Водещ е 23 избирателен район със 61%. Следван от 24 избирателен район със 58%. И 25 избирателен район с 53%. На другия полюс по използване на машините са гласуващите в районите Кърджали – 14%. Разград – 16.3%, и Търговище – 17.9%.
(Подробно разпределение на съотношението между избирателите, гласували с машина и хартия, по избирателни райони, може да се види на инфографика, която е интерактивна. В допълнение от менюто до картата може да изберете един от седемте политически субекта, получили представителство в 50-ия парламент, и да разберете коя технология на гласуване са предпочели неговите поддръжници.)
снимка: Архив
Най-малко са гласували с машина от...
Сред избирателите на седемте партии, които получават представителство в новия парламент, тези на ДПС в най-малка степен гласуваха с машина. Едва 9.5% от тях предпочетоха тази технология, като за справка година по-рано техният дял беше 40.19%. В изборния ден съпредседателят на партията Делян Пеевски посочи, че е гласувал с хартия, защото така предпочита. Въпреки че още през 2019 г. ДПС бе сред основните застъпници на тезата, че машинните устройства ще елиминират случайните и/или злонамерени грешки при броенето на бюлетините и ще сведат до минимум ролята на човешкия фактор. Популярно тогава стана изказването на Йордан Цонев от юли 2019 г.: “Искаме в СИК да няма броене от човешка ръчичка”. Очевидно тази теза отдавна не съвпада с партийните интереси.
Под 50% от избирателите на ГЕРБ-СДС (27.04%), БСП (27.79%), Величие (34.89%) и Възраждане (39.71%) гласуваха с машинните устройства в неделя.
Най-голям е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – 70.8%. Повече от половината от подкрепата за „Има такъв народ“ – 55.8%, идва от гласували с машина.
"Смесеното гласуване"
Тук е мястото да отбележим, че на база на протоколите на районните избирателни комисии не могат да се отделят данните за секциите, в които се гласуваше само с хартиени бюлетини. В тях според избирателните списъци има около 290 хил. души.
Резултатите показват, че именно симпатизантите на формациите, които върнаха “смесеното” гласуване, предпочитат вота с хартиени бюлетини – било поради спорните решения, свързани с машинните устройства, или от желание за стриктно следване на партийната линия.
Трябва да отбележим, че след промените на Изборния кодекс от края на 2022 г. не се използва пълният капацитет на машинните устройства. Официален анализ на причините, които доведоха до проблемите в тяхната употреба на различни места на предишни избори, не е направен. Предстои да видим дали такъв ще има след изборите 2 в 1 от 9-и юни. Има и явна необходимост от подобряване на работата на администрацията при организирането на гласуването с машини – от ресурсно осигуряване и поддръжка, през тестване на техниката, обучения на секционните комисии и пр. Дали обаче това ще се случи или ще се вземе “лесното” решение машините да отидат в историята на българските избори, предстои да разберем, заключават от ИРПС.
