Отиде си лицето на "Репортери без граници" - непознатият приятел на българската журналистика. Публикуваме текста на Асоциацията на европейските журналисти в памет на генералния секретар на неправителствената организация Кристоф Делоар, който почина на 9 юни.
Само няколко часа преди резултатите от изборите за Европейски парламент да завладеят вечерните новини в неделя, от Париж дойде вестта, че Кристоф Делоар, генерален секретар и лице на "Репортери без граници", е починал на 53-годишна възраст след късно открит рак.
Роден на 22 май 1971 г. в бургундския град Парей-ле-Мониал, Делоар започва кариерата си като разследващ журналист и в продължение на десетилетие отразява политика и общество за консервативния седмичник Le Point. От 2008 г. до 2012 г. ръководи престижния Център за обучение на журналисти в Париж, след което до смъртта си е генерален секретар на "Репортери без граници".
Колегите на Делоар в "Репортери без граници" го описват като работохолик, способен да види каузата и тогава, когато никой не я вижда. И дори когато е непопулярна.
"Кристоф Делоар беше от хората, които не се спираха пред нищо, за да защитят каузата и журналистиката. Той беше готов да отиде навсякъде, особено там, където не беше добре дошъл", обяснява Полин Адес-Медел, бивш говорител на RSF, а преди това ръководител на европейския отдел на организацията.
"За първи път го срещнах като кореспондент на "Репортери без граници" в Словакия, когато дойде да иска справедливост след убийството на Ян Куциак", спомня си Павол Шалай, сега ръководител на европейския отдел на "Репортери без граници".
“Репортери без граници” осъждат нападенията над журналисти при протеста на агитките
"Макар и дълбоко ангажиран в международните кампании на "Репортери без граници" като генерален секретар, Кристоф беше дълбоко загрижен за свободата на медиите в България", добавя Шалай.
Делоар и 111-ото място на България
Кристоф Делоар не е широко известен в България извън медийните среди. Въпреки това при търсене в Google на името му и "България", ще откриете снимки отпреди близо пет години с президента Румен Радев и тогавашния премиер Бойко Борисов.
"Точно защото не беше добре дошъл, той искаше да отидем в България, която тогава беше на последно място в класацията на европейските репортери. Целта беше да убедим властите в необходимостта от защита на медийната свобода и да приемат нашия план за оцеляване на независимите медии", спомня си Полин Адес-Медел.
"Кристоф смяташе, че е необходимо да се срещне и да разговаря с всеки, който може да подобри свободата на пресата и правото на достъп до информация", отбелязва Павол Шалай.
"Направихме всичко възможно, за да се срещнем с тогавашния министър-председател Бойко Борисов. След като бяхме приети от българския президент Радев, накрая успяхме да убедим Борисов да се срещне с нас няколко дни по-късно", разказва Адес-Медел. "В продължение на седмици бяхме работили по план за възстановяване на медийната свобода в България, но Борисов просто искаше да ни разсее. Планът така и не видя бял свят и вероятно все още седи в някое чекмедже в кабинета на министър-председателя."
"Когато обсъждахме България, Кристоф често споменаваше колко е впечатлен от станалия известен протест за свобода на медиите, в който участваха 111 души, което отразява мястото на България в Световния индекс на RSF за свобода на пресата", добавя Шалай.
"Той също така вярваше, че всяка държава, независимо от нейното минало, трябва да има възможност да допринесе за промяна в световен мащаб, включително чрез проекти като Партньорство за информация и демокрация, който беше близък до сърцето на Кристоф и в който България членува", коментира Шалай.
"Кристоф винаги е бил загрижен за съдбата на отделните журналисти и за справедливостта, подчертава той. Един от случаите, по които работихме заедно, беше профилирането на Атанас Чобанов [главен редактор на BIRD.bg - бел. aвт]. от френска частна разузнавателна агенция."
Полин Адес-Медел си спомня за мисията по време на съдебния процес срещу съиздателя на "Капитал" Иво Прокопиев: "Кристоф Делоар беше убеден, че можем да променим нещо, и ми се довери да изпълнявам задачите си на място", казва тя и добавя: "Мисля, че спечелихме."
Кристоф Делоар вярваше, че свободата на словото не е свободата да се говорят глупости или да се разпространяват опасни за демокрацията идеи, но в същото време организацията, която представляваше, не се притесняваше да застане и зад каузи, които може да не се нравят на всеки. Доказателство за това е последователната позиция на "Репортери без граници", които се противопоставят на екстрадицията на основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж. От началото на войната между Израел и "Хамас" документират и алармират за журналистите, загинали в Газа.
В една от последните си медийни изяви той беше предизвикан от други гости, докато се опитваше да обясни значението на вътрешния плурализъм, при който всеки телевизионен канал представя различни гледни точки в програмата си.
През 2016 г. България заемаше 113-о място в класацията на "Репортери без граници", а следващата година застава на прословутото 111-то място - позиция, която заема до 2022 г., когато пада с едно място. През последните две години както заради политическата ситуация, така и заради промени в методологията на изследването, България се изкачи в индекса и през 2024 г. е вече на 71 място.
"Кристоф оставя след себе си значителна празнота, но най-добрият начин да го почетем е да продължим борбата - в България и в световен мащаб", категоричен е Павол Шалай.
Светъл да е пътят му!