Една пиеса ни развълнува така, както скоро нито Пеевски, нито Борисов, нито който и да е друг политик са успявали. Това всъщност беше поредната тема на разделение – много сме добри в това да откриваме такива. Истински златни медалисти.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ - НОВАТА РАП ИКОНА
Ето – дори в първия ден на 51-овото Народно събрание имаше цели 7 различни протеста на различни места в София. Разделяй и владей – нагледно, практически изпълнено за щастие на някои. Разделен народ – овладян народ, това сме доказали, че го можем. Всички цели на политиците така са постигнати.
Пиесата
Иначе някои са толкова добри в опита си да изпъкнат със своята глупост във водите на разделението, че направиха огромна реклама на слабия драматургичен текст на Джордж Бърнард Шоу “Човекът и оръжията” и за следващите представления залата ще е пълна. Доста хора ще искат да видят какво точно желаят да забранят някои провалени политици и съмнителни патриоти, защо е било цялото дърпане на яки, бутането, блъскането и свалянето на очилата на актьора Владо Пенев. Няма по-добра реклама от опита за цензура. Забраненият плод е най-интересен. Така че Джон Малкович потрива доволно ръце благодарение на цончоганевците, ангелджамбазковците и красимиркарачанчетата, маскирали се на загрижени граждани.
Да спираш публика, която си е платила билета, е налагане на собствените ти възгледи насила. В човешката история са го правили различни личности и винаги са грешали. Иначе пиесата с нищо не е по-добра от десетки други на български писатели, прочетох я и го твърдя. Ако искам да се огледам в нашата народопсихология не ми трябва Бърнард Шоу, той не ни познава, макар да е напипал някои истини. Нужни са ми Добри Войников, Алеко Константинов, Станислав Стратиев и всеки друг добър сатирик, каквито несъмнено имаме.
Тези младежи, които скочиха физически да се саморазправят с хората, решили да отидат на театър, сред които видяхме актьора Владо Пенев, чиито очила бяха свалени, демонстрират абсолютно неприемливи действия. Това са аборигенски изцепки, които са разбираеми, подчертавам разбираеми, но не и приемливи, само в един случай - ако преди това са се почерпили или със забранени субстанции, или с алкохол, което не е изключено.
Само така бих разбрал неадекватността им, обаче не бих я оправдал, не бих им простил, докато не се образоват малко. Въпрос на личен избор е в това време на лесен достъп до всичко. Не ТикТок и Инстаграм, не манипулативните ни политичета, а литературата учи на състрадание, тя показва как да разбираш другия, да съпреживееш болката му, тя те кара да разграничаваш добро от зло и да разпознаваш красивото, грозното, истинското, фалшивото. Тя е чуждият опит, който подава ръка. Тя те учи да цениш вечното, а преходното да подминаваш като маловажно. На това възпитава четенето. Вкъщи също се учи от мама и тати. Тук видимо липсите не са една и две.
Невинни
Обикновеният зрител с билета не е Бърнард Шоу, нито Джон Малкович, нито директорът на театъра, за да носи някаква отговорност. Възпирането на публиката е един вид някой да решава какви ще са моите избори. Утре ще реши какво да чета, какво да слушам, ще ми каже какви идоли да имам, къде мога да се забавлявам и кога е редно да плача и да се радвам.
Господа, цивилизацията е другаде, не тук, за да продължавате с тези глупости. Контролирайте себе си, не останалите. Мракобесните комунисти и отвратителните фашисти би трябвало да са затворена историческа страница за всички ни. Не се ли научихме от празноглавието им?
Виновни
Иначе главните виновници всъщност са полицаите. Те прекрасно знаят как се прави контролно-пропускателен пункт в определен безопасен периметър. Всички вероятно сме минавали десетки такива, когато сме ходили на протести и футболни мачове. Не е особено ясно защо сега не се направи това. Нека има протест, но нека няма физически контакт между човека с билета и човека, който иска да спре човека с билета по нечовешки начин. Тук е редно да питаме вътрешния министър Атанас Илков защо нямаше такива пропускателни пунктове – нямаш билет – дотук, имаш билет – продължаваш към входа на театъра.
Гледни точки
Критичното мислене изисква още малко коментари и за отсрещната страна. Теодор Ушев, който е световно известен аниматор и създава своите филми в Канада – там живее и работи, каза в интервю по повод на тези събития, че България е фашистка държава. Ушев беше номиниран два пъти за „Оскар“, печелил е стотици престижни награди. Личност, която заслужава уважение. Но това негово изказване звучи твърде крайно. Ако държавата е фашистка, ние всички сме фашисти. Имаме толкова много заслужили българи, които променят средата към по-добро. Сещаме се за десетки артисти, музиканти, спортисти, лекари, учени на световно ниво, на които можем да се поклоним с благодарност, че не спират да покоряват върхове.
Ние не сме нация на фашисти. България не е фашистка държава. Можем да кажем, че сме велика позаспала нация, оцеляла в огън и бури, при положение, че цели цивилизации са загивали при по-малко трудни обстоятелства, от тези, които са ни се случили в исторически план на нас. Днес дремем, успани от апатия, осбоено породена от политическата импотентност на минаващите през Министерски съвет и парламента.
Един от тях
Сред въпросните преминаващи беше Ангел Джамбазки. Видяхме го начело на щурма към Народния театър. Политиците обичат да палят народните огньове, за да съществуват. Господинът не прави изключение. Такива като него живеят в омразата, там се раждат, от нея се хранят. Самият той не е човек за пример, все пак беше хванат да шофира автомобил пиян! Същият не е ходил в казарма, а искаше да се въведе задължително такава. Нищо чудно да е скрит фен на Бърнард Шоу.
Датата
Вероятно можеше на паметната дата 7 ноември, когато е решаващата битка край Сливица в Сръбско-българската война, да има някоя българска постановка. „Народът на Вазов“ е прекрасен избор. Пиесата на Александър Секулов е на същата тематика – Сръбско-българската война. Даже актьорският състав е почти същият като в постановката на Малкович. На тези, които сега укоряват актьорите от “Оръжията и човекът”, нека да знаят, че половината актьори участват в "Народът на Вазов" и в други пиеси, възхваляващи България и подвизите на българите. Константин Еленков например изпълнява по категорично запомнящ се начин Вазовото стихотворение “Идем, идем, сган проклета”, посветено на сърбите, но никой от критикуващите не го хвали за това. Защото криткуващите не са чели нито Бърнард Шоу, нито Вазов. И в това е тяхната трагедия.
Директорът
Няколко думи и за директора на Народния театър… Учудваме се, че този човек е още на високия пост. Не бива да забравяме, че Васил Василев миналата година назначи пиарката на ДПС за пиар на Народния театър и уволни режисьора Александър Морфов, който се опита да се противопостави на това, като написа “ИЗЧЕЗВАЙ” и “ДПС” на вратата на въпросната дама, чието име е Велислава Кръстева. Т.е. Василев, чиято яка беше пораздърпана сега, предпочете да запази кадър на Доган и Пеевски тогава, а да се раздели с един от най-успешните ни режисьори. Още тогава трябваше да му бъде дръпната якичката, но на цончоганевците и ангелджамбазковците не им се разрешава да протестират срещу Пеевски.
.png)
Наистина… чудно миналата година покрай този скандал къде бяха тези т.нар патриоти, които сега щурмуваха театъра?! Протести имаше, но някак хората от културните среди останаха сами. Сигурно псевдоморалистите не са имали бюджет.
Пожелаваме им да имат и акъл, освен бюджет за протести. Винаги е нужен, особено ако си решил да взимаш страна в литературни спорове.
Да, постановката на Бърнард Шоу е слаба. Но още по-слабо е дивашкото изпълнение да се възпрепятстват хора да влязат в театъра. Ако това продължава, нищо добро не ни чака като общество. Утре друг ще се сети да направи блокада на шествието за християнското семейство. Или на някой банкет на Каракачанов и Джамбазки. Или на събиране на Цончо Ганев и негови колеги от партията, където и на него да му свалят очилата. Някакви граници трябва да се поставят. Реакцията е право на всеки гражданин, мнението също, обаче агресията може да породи само агресия… В такъв случай ще се установи законът на джунглата и ще живеем по други правила.
Не този, който крещи и е най-шумен, е най-силен. Той обикновено е най-глупав.
Така че псевдоморалистите да не правят на другите това, което не биха искали и на тях да се случи.
