Живот със синдром на Даун: Когато се случи на известен, ставаме много по-толерантни и загрижени. Такава е реалността в България. Такова е разбирането у нас - когато известен сподели за свой “проблем”, който много други “обикновени” хора също имат, някак ставаме по-сърцераздирателни. По-разбиращи. По-лицемерни. А как ни се иска това да не е така…
Може би се досетихте каква е темата на днешния “Коментар на редактора”. Точно така, споделянето на рап изпълнителя Криско, че второто му дете страда от синдрома на Даун. И то не чрез публикация в социалните мрежи. А чрез цяло интервю в 30-минутен клип в Youtube канала на Станислав Цанов.
4 години са били необходими на семейството на Криско, за да сподели пред цялата българска аудитория, че второто им дете не е “типичното” за известните хора. Явно. Използваме кавичките, за да не звучим цинично, но и в същото време да ви представим реалността такава, каквато самите ние я виждаме. А на вас, читателите, да оставим едно поле за размишление какво точно се случи в последните 24 часа. Защото ситуацията има нужда от разглеждане и поглеждане от няколко страни. Защото е засегнат един екзистенциален въпрос у нас - “за точния човек нещата винаги са точни”. Или щом човекът е обичан и харесван от масата, то ние му се възхищаваме. А ако масата не го забелязва - не съществува и на 100% никой не го харесва.
И ето, че в тази ситуация имаме проблем. Огромен проблем. Защо българското общество използва думите “евала”, “респект”, “с теб сме”, когато отсреща стои човек, който “трябва да бъде подкрепен”. А някъде там има цяла общност от деца и вече пораснали такива, които с години са имали нужда някой да им даде грижа. Без това да се афишира в социалните мрежи. Без 50 000 харесвания и още толкова споделяния на стори, стени и какво ли още не. Защо едва сега, когато Криско сподели, че детето му е “различно”, огромна част от българското общество реши, че това “различно” е за пример, респект и уважение. Къде бяха всички тези хора, когато протестът срещу център за деца със специални нужди във Варна се сформираше? Защо никой не се надигна против това нехуманно отношение? А всичко можеше да бъде коренно различно, ако се беше случило. Ако подкрепата беше навременна!
“Съединението прави силата". Или поне така пише на Народното събрание, което впрочем отново не може да сформира редовно правителство и ще ни доведе до поредни избори. Но това отново не е на дневен ред. В момента най-важното в държавата е, че отдаваме респект на Криско за споделената история, която годишно спохожда около 100 семейства. Сто. И ние някак лицемерно се “съединяваме” само когато го направи известен за когото ни пука. Или на когото искаме да се харесаме. По-точно.
Не искаме този коментар да звучи като укор спрямо Криско и неговата лична история. А напротив. Да представим реалността у нас такава, каквато е. И тя ни служи за пореден правилен пример в колко цинично и лицемерно общество живеем. Радваме се и подкрепяме идеята за нов център и нова фондация, която да помага на слънчевите хора, но удобно оставяме зад ъгъла вече съществуващите такива, които с години се борят за финансиране и помощ. Казваме “евала” на семейството на Криско за това, че не са се отказали от собственото си дете (което е доста жестоко изобщо да минава като опция за някого, между другото), но се чудим на останалите семейства, които отглеждат дете със същата съдба. Споделяме колко е сладко детето на Криско, но ни е “гнус” от другите деца, които имат специални потребности и не ги искаме около нашите “нормални” същества.
Жестоката реалност, в която живеем, има своето име и тя се казва “България”. У нас проблемите се превръщат в общи тогава, когато някой, когото харесваме, ни сподели, че те съществуват. Надигаме се като общество тогава, когато вече нещо ни бъде буквално “навряно” в очите. Започва да ни пука тогава, когато нещо се превърне в “тренд” и е модерно да бъде споделяно. Не, не е модерно да си лицемерен. Нека върнем на мода доброто отношение, съпричастността и толерантността 24/7, 365 дни, без нужда от “шерване” и харесване в социалните мрежи.
Настъпват най-светлите празници и ние от “Господарите” апелираме да се замислите за семейство около вас, което отглежда дете със специални потребности. Спрете за миг скролването в социалните мрежи и отделете минутка, за да ги попитате как са и дали имат нужда от нещо! Нека промяната започне от самите нас!
