Живот със синдром на Даун: Когато се случи на известен, ставаме много по-толерантни и загрижени (Коментарът на редактора)

Живот със синдром на Даун: Когато се случи на известен, ставаме много по-толерантни и загрижени. Такава е реалността в България. Такова е разбирането у нас - когато известен сподели за свой “проблем”, който много други “обикновени” хора също имат, някак ставаме по-сърцераздирателни. По-разбиращи. По-лицемерни. А как ни се иска това да не е така…

Може би се досетихте каква е темата на днешния “Коментар на редактора”. Рап изпълнителят Криско сподели преди дни, че второто му дете страда от синдрома на Даун в интервю в Youtube канала на влогъра Станислав Цанов. 

4 години след раждането на детето си той сподели, че второто им дете не е “типичното” за известните хора. Използваме кавичките, за да не звучим цинично, но и в същото време да ви представим реалността такава, каквато самите ние я виждаме. А на вас, читателите, да оставим едно поле за размишление какво точно се случи в последните 24 часа. Защото ситуацията има нужда от разглеждане и поглеждане от няколко страни. Защото е засегнат един екзистенциален въпрос у нас - “Кога точно виждаме проблемите, с които много от нас се сблъскват всеки ден и имаме ли различно отношение към известните и техните проблеми?”.

И ето, че в тази ситуация имаме проблем. Огромен проблем. Защо българското общество използва думите “евала”, “респект”, “с теб сме”, когато отсреща стои човек, който “трябва да бъде подкрепен”? А някъде там има цяла общност от деца и вече пораснали такива, които с години са имали нужда някой да им даде грижа. Но за тях няма 50 000 харесвания и още толкова споделяния на стори, стени и какво ли още не. Едва сега, когато Криско сподели, че детето му е “различно”, огромна част от българското общество се сети, че това “различно” е за пример, респект и уважение. Къде бяха всички тези хора, когато протестът срещу център за деца със специални нужди във Варна се сформираше? Защо никой не се надигна против това нехуманно отношение? А всичко можеше да бъде коренно различно, ако се беше случило. Ако подкрепата беше навременна! 

“Съединението прави силата". Или поне така пише на Народното събрание, което впрочем отново не може да сформира редовно правителство и ще ни доведе до поредни избори. Но това отново не е на дневен ред. На дневен ред е животът на известните, чиито проблеми изведнъж стават “важни" и “общи” поне за няколко дни.

Не искаме този коментар да звучи като укор спрямо Криско и неговата лична история. Супер е, че тя го провокира да направи фондация в подкрепа на деца като неговото.

Ако искате да я подкрепите, ето как можете да го направите:   

​BG23UBBS80021070200650

Титуляр: Фондация Слънчеви Деца 2024

Но с този материал целим да представим реалността у нас такава, каквато е. И тя ни служи за пореден пример в колко цинично и лицемерно общество живеем. Казваме “евала” на семейството на Криско за това, че не са се отказали от собственото си дете (което е доста жестоко изобщо да минава като опция за някого, между другото), но се чудим на останалите семейства, които отглеждат дете със същата съдба. 

Жестоката реалност, в която живеем, има своето име и тя се казва “България”. У нас проблемите се превръщат в общи тогава, когато някой, когото харесваме, ни сподели, че те съществуват. Надигаме се като общество тогава, когато вече нещо ни бъде буквално “навряно” в очите. Започва да ни пука тогава, когато нещо се превърне в “тренд” и е модерно да бъде споделяно. Не, не е модерно да си лицемерен. Нека върнем на мода доброто отношение, съпричастността и толерантността 24/7, 365 дни, без нужда от “шерване” и харесване в социалните мрежи. 

Настъпват най-светлите празници и ние от “Господарите” апелираме да се замислите за семейство около вас, което отглежда дете със специални потребности. Спрете за миг скролването в социалните мрежи и отделете минутка, за да ги попитате как са и дали имат нужда от нещо! Нека промяната започне от самите нас!