Бойкот на хранителните вериги типично по български (Коментарът на редактора)
В днешния свят потребителите все по-често използват бойкота на храни като инструмент за изразяване на несъгласие с етични, екологични или политически практики на компаниите. Тази форма на протест не само влияе върху пазарните тенденции, но и изпраща силно послание за социална отговорност.
На 24 януари в Хърватия потребителите обявиха бойкот на магазините и бензиностанциите в знак на протест срещу високите цени. Инициативата, организирана в социалните мрежи, привлече подкрепата на потребителски асоциации, профсъюзи и дори министъра на икономиката.
Хърватите обявиха бойкот на магазините заради високите цени
Бойкотът в Хърватия срещу високите цени на храните на 24 януари доведе до значителен спад в оборота на магазините и бе подкрепен от правителствени представители. Инициативата бързо се разпространи и в други балкански страни като Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора, където гражданите организират подобни акции в знак на протест срещу нарастващите разходи за живот.
Масов бойкот на магазини на Балканите по примера на Хърватия
След масовия бойкот на магазините в Хърватия, България стана поредната балканска държава, която организира подобен протест. На 13 февруари движение „Системата ни убива“, Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи призоваха гражданите да се въздържат от пазаруване в знак на недоволство срещу високите цени на хранителните стоки. Организаторите посочват, че поскъпването засяга както пенсионерите под прага на бедността, така и работещите с ниски доходи.
Организира се протест срещу цените на хранителните стоки и у нас
Оборотът на големите търговски вериги у нас спадна с 28,8% в деня на бойкота на 13 февруари, достигайки 19,4 млн. лева спрямо 27,3 млн. лева предходния ден, съобщи финансовият министър Теменужка Петкова.
След извънредно съвещание премиерът Росен Желязков обяви законодателни промени за скъсяване на веригата на доставки, предотвратяване на нелоялни търговски практики и улесняване на достъпа на производителите до потребителите.
Граждански организации свикват нов бойкот на 20 февруари с призив за пазаруване от малки магазини.
НСИ отчете инфлация от 3,7% на годишна база за януари 2025 г., като най-голямо поскъпване има при жилищата, храните и ресторантите.
7,9 млн. лв. е спадът на оборота на веригите в деня на бойкота
Втори бойкот на големите търговски вериги беше насрочен за 20 февруари. Организаторите – „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите и Обединени пенсионерски съюзи – настояват за законови мерки срещу високите търговски надценки.
Междувременно, на 20 февруари в Хърватия проведе протест срещу банките, а в Гърция също беше организирана мащабна демонстрация срещу некоректните търговски практики.
Готвят втори бойкот на търговските вериги у нас
А у нас?
Агенцията по храните, НАП и Комисията за защита на потребителите започнаха масови съвместни проверки днес в хранителни магазини в цялата страна. Акцията бе част от мерките след работното заседание, свикано от премиера Росен Желязков, за регулиране на цените на хранителните стоки. Инспекторите проверяваха цялата верига от производители, преработватели, дистрибутори, търговци на едро и дребно, както и вносители, а събраните данни беше обещано да бъдат използвани за проектозакон за регулиране на договорите в доставните вериги. Започнаха проверки на финансови документи, документи за произход, опаковки, етикети, срокове на годност и промоционални кампании. Мерките бяха описани като незабавни при установени нарушения, а проверките беше обещано да продължат до нормализиране на цените.
НАП, БАБХ и КЗП рязко се “загрижиха” за цените в хранителните магазини (видео)
Вторият бойкот на търговските вериги у нас, проведен на 20 февруари, доведе до намаляване от малко над 4% в оборотите на супермаркетите, според данни на НАП. Това е значително по-малък спад в сравнение с първия бойкот на 13 февруари, когато той беше над 28%. Следващият бойкот бе насрочен за 27 февруари, като този път призивът беше да се бойкотират и банките, вдъхновени от примера на Хърватия.
Третият бойкот няма да е само срещу търговските вериги (видео)
Третият бойкот на големите търговски вериги, проведен на 27 февруари, постигна обратен ефект, като оборотите на магазините се увеличиха с 2,1 милиона лева, сочат данни на НАП. В деня на бойкота в касите са влезли 27,4 милиона лева, докато ден по-рано оборотът е бил 25,3 милиона лева. След четвъртия бойкот обаче резултатите продължават да се въртят в полза на търговците, с увеличение на оборота с близо 4 милиона лева. Въпреки тези резултати, организаторите на протестите продължават да призовават за акции всяка седмица, като се работи и върху законопроект за скъсяване на веригите на доставка.
Рекапитулация на четвъртия бойкот: По-високи обороти за веригите
Въпреки усилията на организаторите, резултатите от бойкотите все повече показват, че не всички инициативи водят до желаните ефекти. Вместо да поставят търговските вериги под натиск, последните акции изглежда са им донесли още по-високи обороти. Въпросът, който стои пред всички участници в този процес, е как да се постигне истинска промяна в ценовата политика, без да се стига до контрапродуктивни резултати. Докато работата по законодателството продължава, едно е сигурно – пазарът на хранителни стоки в България ще бъде подложен на допълнителен мониторинг и проверки, които ще изискват внимателен подход от всички страни.
Дали обаче бойкотите наистина целят регулация на цените, или по-скоро са поредна хибридна атака срещу европейската ни идентичност? Многократно беше подчертано да се бойкотират “чуждестранните вериги”, защото цените били високи, но и с ниските си цени пречели на малките български търговци. Да, правилно прочетохте. Едновременно се протестира срещу високите цени, но и срещу намаленията, които пречат на дребните магазинчета да продават с двойни и тройни надценки, както често се случва. Може би тук се крие ключът за неуспеха на бойкотите у нас - както много други неща, и ценовата политика ни е криворазбрана.
Вместо да бойкотираме веригите, е време да бойкотираме депутатите, които избират регулаторите и поставят в тях несменяеми, но за сметка на това корумпирани фигури. Защото точно неработещите регулатори са отговорни и за скоковете в цените, и за картела, който е непрекъснато срещана практика, и за разпространението на некачествени и негодни за консумация стоки. А тях ги избират депутатите, които уж ние сме си избрали. И уж защитават обществения интерес. Ама само на думи.
По материала работи: Еди Калев
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!