Парламентарният хаос понижи нивото на образованието – какви са належащите промени? На въпроса отговаря Институтът за пазарна икономика (ИПИ), като представя 12 мерки за по-добро училищно образование.

През последните няколко години нестабилното правителство донесе със себе си прекратяване на реформаторските усилия в сферата на образованието. Всяко по-нататъшно забавяне обаче означава задържане на належащите проблеми. Проблеми с грамотността, уменията на учениците, с достъпа до пазара на труда и прехода към работа, които имат негативно отражение върху поколения ученици.

Как можем да повишим нивото на образованието?

На първо място – чрез разработване и въвеждане на модел за оценка на качеството на училищното образование, базиран на добавената стойност. Тази реформа обещават върволица от министри на образованието. Но точно тя се оказва прекалено трудна за всички дотук.

Важно е да се подчертае, че „качество“ не се изчерпва с оценките на зрелостните изпити и външни оценявания. Вместо върху тези моментни снимки на усвояването на определен материал, подходът трябва да покрива целия образователен процес и измерването на добавената му стойност.

Пряко свързано с предишната мярка е обвързване на (част от) финансирането на училищата с постиженията на учениците им. Този подход ще позволи оптималното разпределение на инвестициите, които държавата прави в образование. И ще позволи насочването им към онези училища, които най-успешно изграждат и разширяват знания и умения в учениците си. Този метод на финансиране би поощрил всяко училище, което постига подобряване на резултатите. Дори ако това се случва при ниска начална позиция.

Пускат за учениците образователен чатбот на български език (видео)

Увеличение и преструктуриране на разходите за образование е друга мярка. Понастоящем България харчи значително по-малко за училищно образование в сравнение с лидерите в ЕС. Особено що се отнася до началното образование – етапът, в който се гради базовата грамотност и основни умения.

Изпреварващите инвестиции в образованието и уменията на бъдещата работна сила са сред най-сигурните подходи към бързото догонване на водещите европейски икономики. Увеличените инвестиции, разбира се, изискват и ясна оценка на тяхната възвращаемост – и тук се налага, колкото и наглед парадоксално да звучи, преориентиране към „проблемните“ училища, учители и ученици.

Изключително важен е фокусът върху изоставащите региони, училища и ученици. Най-добрите публични образователни системи не са тези, които излъчват отделни шампиони. А тези, в които средното ниво на знания и умения са високи, а делът на учениците с ниски постижения – минимален.

Инвестирането на допълнителни усилия и ресурси във водещите училища и победителите на международни олимпиади в никакъв случай не е нежелано. Но допълнителните инвестиции са по-необходими там, където учениците постигат особено слаби резултати, отпадат рано от училище и често остават практически неграмотни. Подобряването на образованието в тях е единственият дългосрочен начин за повишаване на средното равнище на образование и умения.

Ето колко пенсионирани учители се връщат отново в училище всяка година

Въвеждането на повече гъвкавост в учебните програми много би улеснило постигането на по-високи училищни резултати. Стриктните програми и образователни изисквания функционират като силно ограничение пред работата на учителите. Налаганите централизирано за всички ученици и училища изисквания трябва да са най-общи и съсредоточени най-вече върху постигането на общ минимум.

Оттам насетне отделните учители най-добре познават потребностите, възможностите, силните и слабите страни на учениците си и съответно кой подход ще доведе до оптимален резултат.

Учителите трябва да имат индивидуален подход към потребностите на всеки отделен ученик. Това е естествено продължение на създаването на условия за гъвкавост в програмите. Решенията и методите, които трябва да работят еднакво за всички ученици, в крайна сметка не работят за никого.

По тази причина е необходимо училищното образование да възприеме индивидуален подход към всеки ученик, който взема предвид силните и слабите му страни, личните дефицити и интереси. Това, разбира се, върви ръка за ръка с освобождението на учебните програми и развързването на ръцете на учителите.

Фокусът върху фундаменталната грамотност и базовите математически умения често бива подценяван. Но той всъщност е много важен, защото цялото образование – и средно, и висше – стъпва върху грамотността и основната работа с числа.

Поредица от международни изследвания обаче ясно сочат, че значителен дял от българските ученици се провалят и отпадат още на този сравнително ранен етап. Това практически ги ограничава за тях по-нататъшното образование. Както и блокира голяма част от пазара на труда.

Решението е увеличаване на броя часове и промяна на програмите. Особено видима е тази потребност сред децата, за които българският не е майчин език.

Ето колко дни ваканция ще има за учениците през следващата учебна година

Може да звучи просто, но преосмислянето на училищния календар всъщност е фундаментална мярка. Дългите летни ваканции се отразяват негативно на задържането на знанията и уменията на учениците. А сравненията с водещите европейски държави сочат, че българските ученици прекарват значително по-малко време в училище.

Повече присъствие не означава задължително по-добри резултати. Също толкова важно е как това време е оползотворено. Но въпреки това увеличаването на дните и часовете в училище и по-равномерното разпределяне на дните за ваканции и почивки са стъпки в правилната посока.

Семейството на ученика играе основна роля в неговото образование. Затова активното включване на родители и близки в образователния процес би предразположило към по-високи резултати.

Изследванията на факторите, които предопределят постиженията на учениците, сочат към силно влияние на семейната среда и активното участие на родителите. Родителите с разбиране могат да допълват и насочват случващото се в училище.

Квалификацията на учителите е от огромно значение за обучението на учениците. Затова постоянни инвестиции в подобряването ѝ би било стъпка в правилната посока. Преподавателите са основният, най-важен фактор в процеса на образование на учениците.

Повишаването на заплатите доведе до относително запълване на дефицита на учители. Но следващата стъпка е максималното разширяване на техните хоризонти, знания, умения и подходи. Колкото по-квалифицирани и мотивирани са учителите, толкова по-добри ще са постиженията на техните ученици.

Министърът на образованието: Няма да намаляваме домашните на учениците (видео)

Административната тежест върху преподавателите трябва да бъде минимизирана. Колкото по-малко се занимават учителите с попълване на дневници и документация, толкова повече време могат те да отделят на подготовка и адаптиране на учебната си работа.

И последната мярка, но определено не и на последно място, е изграждането на връзка между отделните етапи на образование и пазара на труда. Понастоящем образователните степени съществуват като отделни, несвързани етапи.

Професионалното образование страда от отслабена връзка с пазара на труда. Максимално ранното кариерно ориентиране на учениците към най-привлекателната пътека на образование е гаранция за запазването на интереса им и повишаване на усилието, инвестирано в образование. Ранното включване на дуалното образование за учениците в професионалните паралелки и училища ще подобри уменията и възможностите им за бърза реализация в професията, която са избрали.

Тези 12 идеи със сигурност не изчерпват всички предизвикателства пред училищното образование. Всяка  една от тях се нуждае от по-подробно обмисляне и разработка с внимание към детайла. Взети заедно обаче дават ясна насока на реформата в училищното образование – към повишаване на автономията на учителите и училищата, фокус върху качеството и подобряване на фундаменталните знания и умения.

Коментарът на “Господарите”

Колкото и парадоксално да звучи, политическата картина в страната ни е пряко свързана с нивото на образованието. Сегашните ученици са бъдещите управници на България. Ако сега не вложим достатъчно средства и усилия, за да могат те да бъдат адекватни професионалисти един ден, хаосът в управлението ще остане перманентен.

Образованият народ е по-труден за манипулиране, не забравяйте това! Обърнете внимание на децата си, стимулирайте ги да разсъждават и да бъдат критични, за да може след време и вие, и те да берат плодовете на своя труд!

Парламентарният хаос понижи нивото на образованието – какви са належащите промени?