Първи учебен ден за хиляди деца – уроците, които няма да научат в училище решихме да ви представим в Коментара на “Господарите”. Над 700 000 ученици ще прекрачат прага на 2349 училища днес. В тях ще ги посрещнат над 70 000 учители. Там ще получават ежедневно през следващите 9 месеца знания и умения от учебници, писани по времето на техните родители. Но не това е темата ни днес. Има неща, които не се учат в училище. А първият учебен ден е добро напомняне, че трябва да им обърнем внимание.

Обноски

Да, знаем, че “едно време” е имало оценки за поведение, които до голяма степен са били обвързани с изграждането на обноски у децата. Възпитанието да поздравяват учители, служители в училището, служители на институциите, магазините и изобщо обществените места, които посещават. Да отстъпят място на възрастен човек или бременна жена в обществения транспорт. Да отворят вратата, за да помогнат на човек, който не се справя с това. И още, и още.

Всичко това, скъпи приятели, няма как да се учи в училище. То се учи у дома – и не с лекции и теории, а с личен пример. Него не го даваме само от 15 септември до юни в делничните дни, а денонощно, ежедневно. И е много по-важен от всеки текст в учебниците. Когато се чудите защо съседското дете не ви поздравява или в магазина, в който работите, влизат хора, които ви “заповядват” на “ти” какво очакват от вас, замислете се – какъв пример са видели тези хора и как ще го предадат на децата си.

Грижа за околната среда

Макар също да опира до личен пример, това е още нещо, което не се учи в училище за съжаление. А в малкото часове, посветени на екология, обикновено се говори на теория какво би трябвало да се случва. В много държави отделят време децата да ходят на излети заедно, за да се учат как да се отнасят към природата, но уви у нас това е по-скоро изключение и иновация, когато се организира изобщо.

Да не си изхвърляме отпадъците по улиците, а да ги събираме и унищожаваме разделно. Да не палим огън в гората. Често да се замисляме за “въглеродния отпечатък” и как да консумираме по-малко вредни за природата неща. Защо да изберем кутия за многократна употреба пред пластмасова еднократна? Как да се държим с бездомните животни така, че да са ни приятели? Защо е важно да посеем дръвче днес и да гледаме как расте, вместо да чупим клоните му? Как тревата, която стъпчем, повече няма да бъде зелена и да радва окото, а и животинките, живеещи в нея?

Това са все въпроси, на които родителите дължат отговор. И които отново опират до личния пример от тях и до отношението, което се демонстрира. Защото ако казваме, че детето трябва да използва кошчетата по улиците по предназначение, а в това време си изхвърляме фасовете през прозореца на колата, най-вероятно детето ще последва примера с изхвърлянето, а не съвета да не го прави.

Столичен район се сдоби с жилищен комплекс за котки (РЕПОРТАЖ)

Обществена активност

В училище ни учат на важните факти, които трябва да знаем. Но не и как се е стигнало до тях. Историята разказва за протести, превърнали се в революции. Но в училище никой не казва, че протестът е абсолютно нормална и естествена реакция, показваща гражданската позиция на хора, несъгласни с дадено решение на властите или проблем, с който се сблъскват. Учат ни, че някой е бил избран за президент/премиер/кмет. Но пропускат да обяснят, че изборите са важен процес, в който всеки, навършил пълнолетие, трябва да участва и да се старае да взима информирани решения. Учат ни за политически течения, но не и как да проверяваме фактите, поднесени от политиците, за да можем да решим дали точно тези политици са достойни да ни представляват.

В училище се говори за данъци, но не и как се попълва данъчна декларация. За ролята на труда, но не и как се кандидатства за работа. Обсъжда се колко е важна ролята на всеки член на обществото, но в същото време учениците нямат уважение към каквито и да е авторитети. Всичко това отново идва от семейството, чиято мисия е да изгради у детето уважение към другите, независимо от обществената им позиция.

Толерантност

В училище често се говори за развенството между полове, раси и религии, докато класната ръководителка нарича Мехмед дори пред родителите му “циганчето от махалата”. И проблемът не е само при “класната”, а продължава и у дома. Там бащата на детето забранява да излиза с Мехмед заради расата му или с Ивон, защото си е боядисала косата синя. Майката цъка с език как може да назначат украинка за учител по английски или нигерийка за преподавател по география. Макар и двете да владеят българския по-добре от същата тази майка.

Обясняваме на теория на децата, че трябва да са толерантни към възрастната жена, която едва ходи по улиците. А после ѝ бибиткаме нервно в колата, защото закъсняваме, а тя пресича бавно по пешеходната пътека, все едно тези 10 секунди ще решат всичките ни проблеми. Да, това е толерантност.

И да, често у децата виждаме, че липсва точно заради липсата на добър пример у дома. Защото в училище те не се сблъскват с ежедневните ситуации. А и училището е няколко часа на ден, далеч по-малко от часовете, прекарани с родителите и техните близки и приятели. И дори в училище учителката да учи децата да са приятели, независимо от различията, когато у дома чуват от родителите си, че този или онзи не трябва да общува с тях, защото е с друга религия, политически или житейски възгледи, това е нетолерантност.

Уважение към законите

“Винаги ще пресичаш внимателно на зелен светофар”, каза майката на едно дете, с което пресичаха в средата на оживен булевард на 200 метра от най-близката пешеходна пътека. Само ние ли виждаме когнитивния дисонанс в тази ситуация?!

“Евала на този тарикат – без един работен ден, какво “Ферари” си е купил! А и всяка вечер е по дискотеките с него!”, заяви един баща, докато цъкаше с език пред блока и изпращаше 10-годишния си син да му купи бира и цигари.

“Тези данъци няма да им ги плащам. Цял живот съм плащал”, каза един дядо, докато още децата бяха при него за ваканцията. Беше видимо изнервен, че е получил писмо с данъчните си задължения за къщата и петте апартамента в София, които дава под наем без договор.

“Ей там на поляната го хвърли. Всички там си изхърлят боклуците в село”, каза бабата, изпращайки внучката си с два чувала отпадъци. Защото все пак кофите са на 200 метра, а малкото незаконно сметище е на 50. После същата се обади на кмета да му каже, че нищо не е свършил, щом има незаконно сметище, което мирише и на което изхвърлят поредното котило на некастрирания си домашен любимец.

Това са илюстративни примери за абсурдите, които минават през главите на децата, докато растат. Чуват едно, а виждат съвсем друго. После се чудим защо същите деца дишат забранен райски газ, карат коли пияни и дрогирани, бият по-слабите от тях и се гордеят да са “тарикати”. Замислете се обаче какво превърна децата в това, което са. И дали случайно неуважението към законите не идва от семействата на същите тези деца?

Във видеото горе ви припомняме някои от най-ганьовските навици, които неминуемо се предават и на децата.

Грижа за здравето

За да не се “претовари” детето майката-орлица не го пуска да тренира спорт – твърде трудно било. Не го води и на театър, защото му е “скучен”, а и защо тези пари да ги даде за култура, като може да изпие няколко кафета с тях. Бащите, които преди играеха футбол на близкото игрище със синовете си, днес играят на конзолите у дома. Баба и дядо все по-рядко копаят в градината и все по-често гледат турски и индийски сериали по телевизията. Вместо да сготви нещо, съвременният възрастен предпочита да купи готова храна или да остави децата да ядат снаксове и сладкиши, защото така обичат. Последно е стъпвал на медицински преглед, когато е бил в гимназията – за да си вземе бележка, че няма да отиде за контролното по математика.

Така децата растат с нулева двигателна и здравна култура. България е на първо място в Европа по повечето негативни показатели. Ранната диагностика на заболявания липсва. Затлъстяването е все по-масов проблем и сред децата, и сред възрастните.

Над половината деца от 7 до 9-годишна възраст у нас страдат от затлъстяване

Вместо обаче да мислим за здравето и своето, и на децата си, сякаш сме все по-малко заинтересовани от него. То все е на заден план не само след работата, а и след забавлението. После се чудим защо сме първи по сърдечносъдови заболявания в Европа и какво се случи с хубавите хора от плажовете по ретро снимките…

Култура

В някои училища водят децата на театър веднъж в годината. Понякога може и на кино. Във всички училища по литература се обсъждат задължителните за четене произведения, включени в учебниците. Набляга се на “какво е искал да каже авторът?”, а не какво на децата им е интересно, важно и ще изгради обществена позиция в бъдеще. Хиляди пъти сме виждали видеа от училищни партита с чалга и нецензурирани текстове. Виждали сме деца и на други партита със същия музикален избор.

Това, скъпи приятели, е въпрос на култура. Дали детето ще види, че родителите му четат книги, слушат качествена музика, ходят на театър и кино и това ги забавлява, или ще ги гледат, забили погледи в телефоните и слушащи чалга във всеки смисъл на думата, има значение. Отново опираме до личния пример. Искаме ли да научим децата да ценят изкуството? А защо не и някои да го упражняват? Да ги насърчаваме да го правят, защото изкуството изгражда не само творчески личости, то дава и по-широк мироглед, повече възможности и най-вече – учи на любов към това, което правим.

Затова не се карайте на детето, че си рисува в тетрадката по математика – подарете му статив и боички. Не се ядосвайте на забележката “пее в час по музика”, а чуйте гласа му и ако му се пее и му се получава, дайте шанс да упражнява любимото хоби, което може един ден да се превърне в професия.

Изкуството е любов и начин на живот, с който децата трябва да са запознати. Ако го изберат, вероятно ще го правят с цялото си сърце – а какво по-хубаво от това?

Посланието

Скъпи родители, в първия учебен ден да си припомним кои уроци децата няма да научат в училище и да се погрижим да им ги дадем. Да ги научим да са активни граждани и добри хора. Да ги превърнем в утрето, което искаме всички да виждаме и да се гордеем с него. А не в настоящето, от което се оплакваме на думи, но с действията си сякаш подкрепяме.

Автор: Виктория Симеонова

Първи учебен ден за хиляди деца – уроците, които няма да научат в училище